Борис Минков е едно от най-авторитетните имена в литературата ни. Автор е на романи и разкази, на книги с литературни изследвания, на учебници, редактор е в сп. "Страница". Той успява с достойнство да "стои" от двете страни – на писателите и на литературните критици и историци – при което балансът е доста труден. Борис Минков обаче успява и респектира с работата си и в двете посоки.
В интервю във в. "Култура" на въпрос на Марин Бодаков за каква литературна критика мечтае, той отговаря, че "адекватната критика на един роман може да бъде само друг роман, на една балада – друга балада и т.н. Книга срещу книга, като постепенно противоборството на това "срещу" се снема и от написаното става произведение. Това "срещу", което пада, е единствената територия на творчеството – толкова голяма, че никой не може да я притежава. Произведенията съществуват само в своята взаимна критическа поставеност спрямо другите.
И това е колкото идеален, толкова и универсален модел за критиката: и най-кратката рецензия (като всеки прочит) набелязва винаги "едно друго произведение" (това, което би могло да бъде), фиксира в крехката си, неустойчива на времето структура едно от неговите безкрайни възможни подобия. Ако човек тръгва към заниманието с критика, като мисли за тези космически неизчерпаеми възможности, тогава няма всекидневно потъване в рутината, няма пустота и принуди. Тогава критиката може да бъде самото мечтаене."
Новата книга на Борис Минков се нарича "Висящите полета на българската литература" и в нея той успява да се приближи максимално до мечтаната критика, за която говори в интервюто. Целта му е тези "висящи полета" да „изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда", "висяща е конструкцията на гнездото, в което гнезди литературната (ни) продукция", казва той. "Висящи съоръжения са мрежите на традицията", както и висене е "самото дълго траене, в което живее изкуството", пише Минков.
Книгата отпраща към желание за свързаност в литературата ни, засичане на тези висящи полета, "прескачане" между произведения и автори, акцент върху тенденции и перспективи. Борис Минков разглежда литературните процеси, като изследва разнообразни връзки и пресичания между класически и съвременни творби, опира се на досегашни проучвания и анализи.
В книгата литературното поле е видяно като общо, в съвкупност, но и с много възможности за отклонения, които дават нови посоки и поводи за анализиране, за творчески търсения.
Повече чуйте в разговора с Борис Минков.
Снимки – Мая Любенова и Библиотека "Страница"
На 23 април под надслов "Това е толкова ъндърграунд" се открива фестивалът за пърформънс изкуство "София ъндърграунд". Събитията в програмата му продължават до 27-и, неделя. Тази година фестивалът задава въпроса може ли ъндърграундът да остане под земята и каква е ролята му в съвременния артистичен свят. Доколко социалните медии, навикът на..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст акцентът е въздействието на музиката върху децата, това обясни и режисьорът Христо Ботев Станчев. Точно както повелява историята той вплита в едно приключение група животни – магаре, куче, котка и..
На 21 април се навършват 115 години от смъртта на Марк Твен – един от най-значимите американски писатели. Марк Твен е роден през 1835 аристократична и многолюдна фамилия, заселила се първо в щата Вирджиния, а после край река Мисисиспи. Писателят има вълнуващо и изпъленено с емоции и приключения детство, което после го вдъхновява за написването..
В "Нашият ден" се срещаме с Ани Йовева – дизайнер на шевици. Тя е родена в Самоков, рисува от най-ранна детска възраст, а учителката ѝ в гимназията я насочва към традиционната българска бродерия. Йовева е отдадена на занаята – държи на мотивите, цветовете и бодовете. Случвало се е да работи върху една носия в продължение на 5 години. Разказва,..
В навечерието на Великден "Трамвай по желание" прави своята публика съпричастна на две кино възкресения. Режисьорът Олег Ковачев представя своите най-нови документални ленти, посветени на две от най-емблематичните за България личности от 20 век – Георги Астарухов и Димитър Списаревски. В който и клуб на футболния клуб "Левски" да влезете,..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Последното заглавие в репертоара на Драматично-куклен театър Враца е "Дванайсет разгневени мъже" от Реджиналд Роуз. Историята започва с това как един син..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
