Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антисемитизмът у нас и по света днес

Мемориалът на холокоста в Берлин
Снимка: Уикипедия

Двайсетина години след края на Втората световна война антисемитизмът като че ли беше започнал да отстъпва. Но това, оказа се, беше само в очите на оптимистите. В началото на 21 век се надигна поредната антисемитска вълна. Последните 2-3 години избухнаха няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. За съжаление поредният от тях– войната в Газа между Израел и Хамас, вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.

На 9 ноември, светът за пореден път отбеляза Кристалната нощ, от която изминаха 85 години и от която започна поредното масово изтребление на евреи, получило името Холокост. "Никога вече е сега!" изписаха берлинчани на Бранденбургската врата и показаха, че антисемитизмът може да бъде отречен дори в страната, която роди Холокоста. Въпреки това и в нея зачестиха антисемитските прояви. За причините в началото на 21 век да се надигне поредната антисемитска вълна разговаряхме в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров от БАН. "Антисемитизмът никога не е изчезвал, просто беше по-незабележим в Европа. Поне от 30 години приблизително израелските отбори се състезават в първенствата на Европа заради невъзможността да се състезават в Близкия Изток именно заради антисемитските прояви по време футболните мачове" казва доц. Алексей Пампоров от БАН.

Какво още каза той за новата вълна антисемитизъм, заляла Европа, чуйте в звуковия файл.

"Държавата трябва да взима незабавни и категорични мерки при антисемитски прояви. Независимо дали на нечий магазин ще напишат Jews, както се беше случило наскоро; дали ще рисуват свастики или някой политик ще си позволи реч на омразата. Редно е в тези случаи прокуратурата и полицията веднага да действат. Ясно е разписано в Наказателния кодекс какво трябва да се прави." – продължава доц. Пампоров

"Тийнейджър е арестуван и разследван за нападение, след като е ритал в гърба равин в парижкото метро", "Във Франция са регистрирани 1159 акта на антисемитизъм. Броят им се е увеличил три пъти в сравнение с 2022 г.","Неизвестни подпалиха и оскверниха еврейско гробище във Виена" – това са заглавия отпреди десетина дни в европейската преса. И те говорят, че Стратегията на ЕК за борба с антисемитизма, приета преди две години от ЕС, още не работи. Как войната в ивицата Газа повлия върху ескалацията на антисемитизма в Европа? Според проф. Татяна Дронзина – "Войната допринесе за антисемитизма, но тя не е в неговата основа, нито в неговото развитие. Покачването на антисемитските прояви в никакъв случай не е от вчера. Омразата срещу евреите се корени дълбоко в европейската история. Войната има някакво значение, но антисемитизъм не е просто ненавист срещу Израел или подкрепа за арабската кауза, а е омраза срещу евреите от цял свят. Да, ЕС създаде стратегия, бяха проведени и няколко сериозни изследвания, но по мое дълбоко убеждение докато не престанат да се произвеждат антисемитските митове в европейското съзнание, ние няма да се справим с тази човеконенавистническа идеология". Целия разговор с проф. Дронзина чуйте в звуковия файл.

"Далеч в бъдещето аз виждам човека като роден от Светлина, освободен от мрака, който  оковава Душата, живеещ в светлина, без веригите на мрака да закриват Светлината на неговата Душа." Това са думи, взети от Изумрудените скрижали, датирани отпреди 38 000 г., за които се твърди, че са написани от Тот, наричан още Хермес Трисмегист. Като погледнем последните 2000 години от човешката история, едва ли можем да се изпълним с оптимизъм, че предвиденото от Тот време е дошло. Особено ако погледнем пък последните 2-3 години, белязани от няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. ... За съжаление поредният от тях избухна преди повече от месец – войната в Газа между Израел и Хамас. Тя вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радослав Свирецов и чистотата на пейзажите

Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..

публикувано на 08.03.25 в 17:35
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка: В търсене на ключа

"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..

публикувано на 07.03.25 в 12:05

Мизофония: Симптоми, въздействие и преодоляване

Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..

публикувано на 06.03.25 в 15:39
Проф. Ива Петкова

Да пазим като очите си!

Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..

публикувано на 06.03.25 в 13:10

Сега пък шопски "език" и шопска "нация"!

На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на   независимостта на..

публикувано на 06.03.25 в 11:18