Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антисемитизмът у нас и по света днес

Мемориалът на холокоста в Берлин
Снимка: Уикипедия

Двайсетина години след края на Втората световна война антисемитизмът като че ли беше започнал да отстъпва. Но това, оказа се, беше само в очите на оптимистите. В началото на 21 век се надигна поредната антисемитска вълна. Последните 2-3 години избухнаха няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. За съжаление поредният от тях– войната в Газа между Израел и Хамас, вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.

На 9 ноември, светът за пореден път отбеляза Кристалната нощ, от която изминаха 85 години и от която започна поредното масово изтребление на евреи, получило името Холокост. "Никога вече е сега!" изписаха берлинчани на Бранденбургската врата и показаха, че антисемитизмът може да бъде отречен дори в страната, която роди Холокоста. Въпреки това и в нея зачестиха антисемитските прояви. За причините в началото на 21 век да се надигне поредната антисемитска вълна разговаряхме в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров от БАН. "Антисемитизмът никога не е изчезвал, просто беше по-незабележим в Европа. Поне от 30 години приблизително израелските отбори се състезават в първенствата на Европа заради невъзможността да се състезават в Близкия Изток именно заради антисемитските прояви по време футболните мачове" казва доц. Алексей Пампоров от БАН.

Какво още каза той за новата вълна антисемитизъм, заляла Европа, чуйте в звуковия файл.

"Държавата трябва да взима незабавни и категорични мерки при антисемитски прояви. Независимо дали на нечий магазин ще напишат Jews, както се беше случило наскоро; дали ще рисуват свастики или някой политик ще си позволи реч на омразата. Редно е в тези случаи прокуратурата и полицията веднага да действат. Ясно е разписано в Наказателния кодекс какво трябва да се прави." – продължава доц. Пампоров

"Тийнейджър е арестуван и разследван за нападение, след като е ритал в гърба равин в парижкото метро", "Във Франция са регистрирани 1159 акта на антисемитизъм. Броят им се е увеличил три пъти в сравнение с 2022 г.","Неизвестни подпалиха и оскверниха еврейско гробище във Виена" – това са заглавия отпреди десетина дни в европейската преса. И те говорят, че Стратегията на ЕК за борба с антисемитизма, приета преди две години от ЕС, още не работи. Как войната в ивицата Газа повлия върху ескалацията на антисемитизма в Европа? Според проф. Татяна Дронзина – "Войната допринесе за антисемитизма, но тя не е в неговата основа, нито в неговото развитие. Покачването на антисемитските прояви в никакъв случай не е от вчера. Омразата срещу евреите се корени дълбоко в европейската история. Войната има някакво значение, но антисемитизъм не е просто ненавист срещу Израел или подкрепа за арабската кауза, а е омраза срещу евреите от цял свят. Да, ЕС създаде стратегия, бяха проведени и няколко сериозни изследвания, но по мое дълбоко убеждение докато не престанат да се произвеждат антисемитските митове в европейското съзнание, ние няма да се справим с тази човеконенавистническа идеология". Целия разговор с проф. Дронзина чуйте в звуковия файл.

"Далеч в бъдещето аз виждам човека като роден от Светлина, освободен от мрака, който  оковава Душата, живеещ в светлина, без веригите на мрака да закриват Светлината на неговата Душа." Това са думи, взети от Изумрудените скрижали, датирани отпреди 38 000 г., за които се твърди, че са написани от Тот, наричан още Хермес Трисмегист. Като погледнем последните 2000 години от човешката история, едва ли можем да се изпълним с оптимизъм, че предвиденото от Тот време е дошло. Особено ако погледнем пък последните 2-3 години, белязани от няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. ... За съжаление поредният от тях избухна преди повече от месец – войната в Газа между Израел и Хамас. Тя вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10

Пламен Вукадинов за приключенията в подводния свят

Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..

публикувано на 28.01.25 в 17:05
 Васил Лозанов

Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..

публикувано на 28.01.25 в 13:28

Резултатите от среднозимното преброяване на водолюбивите птици

Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..

публикувано на 28.01.25 в 13:03