Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Людмила Желязкова

Кога ще има Кръвен център в Бургас?

| Интервю
Снимка: кръвен център Бургас

Проблемът с липсата на Кръвен център в Бургас поставя пред ежедневни изпитания лекарите и пациентите в областта.

"При правилна организация и бърза работа Кръвен център в Бургас може да заработи до 2 години“, коментира д-р Людмила Желязкова, началник на Отделението по трансфузионна хематология в УМБАЛ Бургас.

След проведена среща на представители на лечебни заведения и пациенти с областния управител на морския град се очаква проблемът да има своето решение. 

"Този склад съдържа определен брой продукти за определен период от време. Правят се заявки към Стара Загора. Но тези заявки, за бебетата например, са по-специфични. Първо, те са по-малки като количество, а второ – към тях не се добавя един разтвор, в който има манитол. Той пречи на малките дечица. Тази заявка трябва да се даде до Стара Загора и тя да дойде с редовния транспорт, което се случва до три дни. Следващият проблем е, че кръвта, която дойде, трябва да бъде съвместима с това бебе. Ако тя е несъвместима, ние трябва да чакаме още няколко дни за следващата доставка. Ако това дете не може да чака толкова, се организира извънреден транспорт, чиито разходи се поемат от съответното лечебно заведение. Може ли една линейка да се разкарва няколко пъти до Районния център, при положение че ние сме тук?", казва още д-р Желязкова.

Ако бъде изграден такъв център в морския град, обработката на кръв ще се извършва на място и пациентите няма да чакат, няма да има допълни разходи за транспорт, работното време ще се увеличи, за да е удобно на кръводарителите, и ще се открият много нови работни места.

Нужни са 15 млн. лева за трансформирането на отделението в УМБАЛ в Кръвен център. В сграда, която е близо до болницата, има възможност за преустройство на триетажен център с всички нужни лаборатории и апаратура, нужна за обработката на кръв и кръвни продукти.

Надеждата е до две години Бургас да има Кръвен център.

Чуйте подробности в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39