Изкуствен интелект и естествен интелект – една двойка, която напоследък буди много дискусии, а по всичко изглежда, че в бъдеще ще буди още повече. Докъде стигна комуникацията между човек и изкуствен интелект? Какво вече могат да правят големите езикови модели? Кой е авторът и изобщо какво е авторството, когато машините придобиват все по-съществена роля в създаването на произведения на изкуството?
Все важни и интригуващи въпроси, по които се разгърна креативен разговор в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев". В него участие вземат Радина Банова-Стоева, правен консултант към Български център за нестопанско право, както и журналистът Георги Караманев и фотографът Ивайло Петров, които разказват дигитални истории в текст и изображения, съчетани в едноименна книга.
"Колкото повече информация се генерира през изкуствен интелект, толкова повече се размива първоначалният източник. И ако ние не знаем кой е първоначалният източник или пък няма как да разберем кой е първоначалният източник – как да създадем критичността, с която да гледаме съдържание, независимо от кого е създадено то?", посочи Радина Банова-Стоева.
Тя има принос към сайта chovek.ai, разработен съвместно от БЦНП и креативно студио "Fine Acts", а целта му е популяризиране защитата на правата на човека при разработване и използване на технологии. Съществена тема, особено с оглед на рисковете при взаимодействията на изкуствения интелект и човека.
Георги Караманев ги обобщи така: "Имаме една черна кутия, която получава някакви входни данни. Ние знаем какво се случва на първото ниво и знаем какво получаваме. По средата има слоеве от алгоритми, които търсят закономерности, които по някакъв начин обработват част от задачата, но ние в нито един момент не знаем какво се случва. И от тук нататък наистина става дума за промяна в парадигмата."
Тази голяма промяна неминуемо засяга и позицията на хората, като автори на собствената си реалност. В случая сякаш не е трудно да се види сериозното разколебаване на тази позиция. "Ако говорим за софтуери, нека да използваме този повърхностен термин, там за авторство е много, много сложно да се говори поначало. Защото това, което ние правим, е, че описваме някаква идея, но всъщност интерпретацията и визуализацията на тази идея са изцяло в ръцете на алгоритъма", изтъкна Ивайло Петров.
Към интересната дискусия, в рамките на която участниците направиха и творчески експеримент заедно с изкуствения интелект, косвено, чрез интервю, се включи Мариана Тодорова, доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология към БАН, автор на книгата "Изкуственият интелект – кратка история на развитие и етични аспекти на темата".
Харуки Мураками, един от най-четените съвременни писатели, спряган многократно като следващ носител на Нобеловата награда за литература навърши 76 години. След като вече две десетилетия прозата му живее и в превод на български език, и е превеждана и на над 50 други езици, и то не само от японски, до каква степен може да се твърди, че Мураками е..
Киното е необятен и най-вече визуален свят. Играе с всичките ни сетива, но без зрението, няма кино. Виновници да виждаме киното са операторите. И колкото зависи от режисьорите какво виждаме на екрана, толкова зависи и от оператора. Занаятът през окото на обектива, представен от младия оператор Александър Добрев, е равен на дисциплина и..
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има..
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз"...
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg