Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Последният сън на Педро Алмодовар – изкусен и гениален като филмите му

Режисьорът е роб на историята, която трябва да разкаже. Това можем да открием във вълнуващия сборник с разкази "Последният сън" на режисьора Педро Алмодовар, в превод на Маня Костова.

По думите на своя автор, "Последният сън" е своеобразна фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана: "Този сборник разкази – наричам всичко разказ, не правя разлика между жанровете – показва тясната връзка между това, което пиша, филмирам и преживявам" – споделя култовият режисьор.

"Последният сън" съдържа разкази, отличаващи се с богато разнообразие от теми и пленително съжителство на фикция и реалност. Действието в тях се развива между края на 60-те години на миналия век до днес. Далеч по-завладяваща от традиционна автобиография, тази многолика и многопластова кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор, е автопортрет на един оригинален творец, страстно отдаден не само на киното, но и на писането.

"Роден съм в епоха, която беше лоша за Испания, но добра за киното. Става въпрос за 50-те. Като режисьор се родих в разцвета на постмодерното – идеите нахлуват отвсякъде; всички стилове и епохи съжителстват, няма предразсъдъци откъм пол, няма гета; пазар също нямаше  – имаше единствено желание за живот и за действие."

Така Алмодовар обобщава първите си стъпки в живота и в света на седмото изкуство. След като религиозното възпитание убива вярата му в Бога, а режимът на Франко го лишава от възможността да получи кинообразование, режисьорът на шедьоври като "Всичко за майка ми", "Говори с нея" и "Жени на ръба на нервна криза" и носител на "Оскар", "Златен глобус“, "Златна палма“ се впуска в школата на живота.

Десислава Желева представи книгата за "Артефир" в разговор с Димитрина Кюркчиева.

Снимка – изд. Колибри

По публикацията работи: Милена Очипалска
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10

Минивселени в орех

Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството.  Минивселената в..

публикувано на 18.08.25 в 08:12
Галина Узунова (вляво) и Невена Праматарова

Изкуство и екология: творчество с мисия

Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..

публикувано на 17.08.25 в 09:05

Дантелата като занаят

За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..

публикувано на 16.08.25 в 17:10

"Тракийски мистерии" оживяват в интерактивни спектакли на Академия "Орфика"

Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..

публикувано на 16.08.25 в 12:15