Режисьорът е роб на историята, която трябва да разкаже. Това можем да открием във вълнуващия сборник с разкази "Последният сън" на режисьора Педро Алмодовар, в превод на Маня Костова.
По думите на своя автор, "Последният сън" е своеобразна фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана: "Този сборник разкази – наричам всичко разказ, не правя разлика между жанровете – показва тясната връзка между това, което пиша, филмирам и преживявам" – споделя култовият режисьор.
"Последният сън" съдържа разкази, отличаващи се с богато разнообразие от теми и пленително съжителство на фикция и реалност. Действието в тях се развива между края на 60-те години на миналия век до днес. Далеч по-завладяваща от традиционна автобиография, тази многолика и многопластова кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор, е автопортрет на един оригинален творец, страстно отдаден не само на киното, но и на писането.
"Роден съм в епоха, която беше лоша за Испания, но добра за киното. Става въпрос за 50-те. Като режисьор се родих в разцвета на постмодерното – идеите нахлуват отвсякъде; всички стилове и епохи съжителстват, няма предразсъдъци откъм пол, няма гета; пазар също нямаше – имаше единствено желание за живот и за действие."
Така Алмодовар обобщава първите си стъпки в живота и в света на седмото изкуство. След като религиозното възпитание убива вярата му в Бога, а режимът на Франко го лишава от възможността да получи кинообразование, режисьорът на шедьоври като "Всичко за майка ми", "Говори с нея" и "Жени на ръба на нервна криза" и носител на "Оскар", "Златен глобус“, "Златна палма“ се впуска в школата на живота.
Десислава Желева представи книгата за "Артефир" в разговор с Димитрина Кюркчиева.
Снимка – изд. Колибри
Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен. “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова", която до 19..
В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..
Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
