"Художникът, застанал пред голямото платно с разперени ръце, би трябвало да прилича на птица или на бостанско плашило. Виждам се и по двата начина. Рисувайки, аз доизграждам смисъла на своя живот, спасявам се от самотата. Имам вярата, че картините ми ще останат и ще бъдат по-ценни, отколкото сега. Когато усетя, че това, което рисувам, се получава, изпитвам радост, дори щастие. Редом с тях изскача и страхът, че ще разваля нещо. Колкото по-голям опит натрупвам, толкова по-свободен се чувствам. Искам да стигна до предела.", казва Динко Стоев в интервю на Марин Бодаков за сп. "Тоест".
Новата му изложба в галерия "Райко Алексиев" е "ретроспекция на конкретни идеи и продълженията им", "разказва" няколко сюжета, които са познати на почитателите на художника. Те са доразработени, споделя той в текст си към експозицията: "Това са сценарии и герои, които сякаш не мога да изоставя, и които претърпяват периодична преоценка и преработка".
Захапка – захапалият железен прът човек тук е вече с разкървавена уста, кървава дупка, която зее, дори малките бебета са с железни тръби в устата; Коледната приказка е смразяваща и доведена до ужасен край – Дядо Коледа отива на боклука, за да бъде и той като елена си оглозган; басейните, водите изобщо, са места не толкова за пречистване, колкото заплаха, а в автопортрета под душа човекът сам е насочил към устата си струята сякаш да заглуши неистовия си вик, да се удави… "Това са някои от нещата, които се оказва, че цели шейсет и пет години ме занимават… каквото и да значи това", признава Динко Стоев.
Няколкото рисунки с молив на осемгодишния син на художника са лъч надежда в мрачните му констатации за времето и човека.
Чуйте Динко Стоев:
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни вечер и Коледа през годините. Бъдни вечер и Коледа в Архивния фонд на БНР Архивите на Българското национално радио пазят духа на празниците, а ние се потопихме в тях, за да усетим..
Предвкусваме празниците с Архивния фонд на БНР, който ни отвежда в различни краища на България, за да разберем как българите са посрещали Бъдни вечер и Коледа през годините. Народната певица Кремена Станчева разказва за коледните традиции в Шопския край през 2009 година. В неизвестна година от ХХ в. Златка Дойнова говори за посрещането на..
В навечерието на Коледа и Бъдни вечер в "Нашият ден" о. Адриан – магер от Гигинския манастир разкрива рецептата за истинския боб по манастирски. Отец Адриан обръща внимание, че на Рождество в манастира е строг пост, защото такава е християнската традиция . Нечетният брой ястия на рождественската трапеза, който ние спазваме, е по-скоро..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и трилъра "Код: Лондон". Наричаха го "младия Робърт Де Ниро" и "българската ни следа в Лондон" и винаги се споменаваше, че след 10-ия си златен медал от републиканския шампионат по плуване в България и..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg