Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петър Нанев: Въпросът на въпросите е как се отразява война

Петър Нанев и Михайлина Павлова
Снимка: Николета Атанасова

Петър Нанев, изпълнителен  редактор на bTV Новините и дългогодишен репортер, гостува в "Мрежата", след като заедно с оператора Красимир Първанов бяха в Израел, за да отразят отблизо случващото се след терористичното нападение на "Хамас" срещу невинни израелски граждани на 7 октомври т.г., при което бяха зверски убити над 1200 израелски деца, жени и мъже. 

Разговорът ни с Петър Нанев се проведе по време, в което започна да тече четиридневното хуманитарно примирие, по време на което трябва да бъдат освободени 50 от 240-те заложници, отвлечени от домовете си на 7 октомври сутринта и отведени в Газа. 

Как се отразява война, така че информацията, която достига до зрителя, да бъде достоверна? Може ли репортерът да остане безпристрастен? Каква е силата на личния разказ? Как се събира информация и каква е тежестта на фактите? Каква е тънката граница между мисинформацията и дезинформацията? Каква е тихата война на думите? Кой е врагът на палестинския народ?

Войната и дигиталното цунами

"По време на война е много трудно да пресееш пропагандата както от едната, така и от другата страна. Никой не се съмнява, че израелската армия, израелското правителство не ни дават цялата палитра от информация, като например как работи разузнаването. Правя аналогия с войната в Украйна и агресията на Русия срещу Украйна. Ние, например, не знаем колко точна е бройката на загиналите украински войници, тъй като Украйна също задържа тази информация за себе си, и статията, която прочетох непосредствено преди да дойда във вашето студио, беше в контекста на това, че Украйна среща все по-големи затруднения при мобилизацията и беше насочена към това, че страната е започнала да мобилизира хора в пенсионна възраст.

Питате ме как се отразява война? Моята лична рецепта е да проверявам информацията, така както са ни учили в университета. Това е "А"-то и "Б"-то на журналистиката, но в ерата на социалните медии и дигиталното цунами все гледаш да си първи, да изпревариш конкуренцията и честичко забравяш това старо клише:  

"ПРОВЕРЯВАЙ ОТ ЕДИН ИЗТОЧНИК, ОТ ВТОРИ И ВИНАГИ ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАЙ – ТОВА ВСЕ ОЩЕ Е НЕПОТВЪРДЕНА ИНФОРМАЦИЯ.ТОВА Е НЕОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ."

Тези правила са фундаментални за нашата професия."

Непрекъсната фронтова линия

"Когато говорим за война, никога не можеш да знаеш какво става от другата страна на фронтовата линия. Имах желанието да вляза в Газа, но бях в Израел в период, в който израелската армия подготвяше сухопътната си офанзива. /…/ Всичко, което гледаме ние за Газа, е заснето от хора и журналисти, които живеят там. Повечето от тях са журналисти на свободна практика, които предават за големи телевизии и медии. И те влязоха на 7 октомври в Израел с терористите. Израелските власти направиха едно много задълбочено разследване и дори на "Асошиейтед прес" му  се наложи да премахне част от подписаните снимки, защото на 7 октомври сутринта фоторепортери са влезли  заедно с "Хамас" на израелска територия и това го казвам като факт, официално потвърден от израелското правителство. Има снимки на отвличанията, има снимки на атаките, изстрелите с RPG  и т.н. Снимката като кадър – брилянтна и от мястото на събитието, от епицентъра, но тук говорим за десант върху израелска територия."

Нюансите на сивото

"Когато има война, има много смърт. Няма черно и бяло и има много нюанси на сивото. Фактите са категорични. "Хамас" нападна Израел на 7 октомври, "Хамас" изби над 1200 израелци, "Хамас" отвлече 240 души. Все още израелците се опитват да идентифицират останките на своите сънародници, извадени от опожарените къщи и дори използват екипи от археолози за това, защото техните отдели по криминалистика и съдебна медицина са затрупани с работа. Но не беше ли прекалено силна ответната реакция, питах това висшите израелски офицери, с които разговарях, макар да е също така вярно, че всяко число на загинали, идващо от Министерството на здравеопазването в Газа, минава през контрола на "Хамас"."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Николета Атанасова, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39