В Харманли се проведе първата международна научно-приложна конференция под надслов "Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци", организирана от катедрата "Български език като чужд" на Софийския университет и Асоциацията на преподавателите по български език като чужд.
Изучаването на български език от чужденци не може да се разглежда извън общата картина на обучението по български език за гражданите на страната ни. А тя показва, че близо половината от завършващите средно образование у нас са функционално или базово неграмотни, въпреки декларираната на всички равнища загриженост и ангажимент към образованието по роден език. Проблемът е особено болезнен за младите български граждани, чийто семеен език не е български.
Инерцията и липсата на смелост и последователност в образователните политики на практика лишават тези деца от възможност за образование, квалификация и успешна реализация в обществото. Не е особено по-добра картината с езиковата компетентност и на учениците, за които българският език е роден. За съжаление опитите на професионалисти и ангажирани с темата граждани да предложат адекватни подходи към обучението по български език се изопачават и употребяват за лични и политически цели.
На този фон преподаването на български език и култура на чужденци, временно или постоянно живеещи в страната ни, заслужава внимание и грижа, защото то може да даде тласък за модернизирането и поставянето на обучението по роден и национален език на практическа основа. От друга страна едва ли можем да очакваме, че чужденците, които пребивават в страната ни, ще уважават законите и порядките в обществото ни и ще се приспособят успешно, ако останат затворени в своя език и общности без да разбират и говорят езика на държавата ни – българския.
С разсъждения и опит по тези въпроси и с впечатления от конференцията в предаването "За думите" гостуват две представителки на организаторите и участниците в събитието – доц. Венера Байчева и Мила Милиева.
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
