Следващите редове са посветени на един динамичен етап в развитието на българската литература, а именно периода след 1989 г. Дали този етап е отговор на промените в обществото, което преживява трансформация от тоталитарен режим към демокрация? Какви са образите на “прехода“, които авторите формират? И защо романът играе ключова роля, като помага за формирането на нови разбирания и памет за този период?
На тези въпроси се опитахме да дадем отговор в ефира на предаването “Нашият ден“ заедно с доц. д-р Ани Бурова, литературен историк и критик, преподавател от Катедрата по славянски литератури на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
"Вероятно всеки има свой отговор за това как възприема "прехода“, базиран и на личния ни биографичен опит, и на поколенчески такъв“, казва тя. Вероятно литературата е един от начините да потърсим по-дълбоки отговори. Литературата гледа по различни начини на този период.
Според нея периодът след 1989-а вече е много дълъг и не можем да говорим за него като за един период. След 2000 година картината се променя. Върху литературата въздействат фактори, които не са свързани само с постсоциалистически период. Виждаме все по-силното влияние на новите медии – социални мрежи, рекламата и други.
По нейните думи картината, която създава литературата, до голяма степен зависи от това, което носим в колективното си съзнание като общество. Съвременната литература е много разнообразна като сюжети и жанрове.
Литературата в контекста на прехода е акцент в лекция на доц. Ани Бурова на 29 ноември в театралната зала "Алма Алтер" на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", съобщават организаторите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" сме установили, че у нас, пък и по света, процесите и явленията се повтарят с учудваща упоритост. Примерите са безброй, а някои от тях можете да чуете веднага след новините в 18 часа ви предлагаме няколко летни сюжета: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", създадени по..
"Оскар и розовата дама" от Ерик-Еманюел Шмит отвежда зрителите на вълнуващо пътешествие, което надхвърля границите на възрастта и времето. Превод: Снежина Русинова-Здравкова Режисьор: Стефан Спасов. Сценография и костюми: Нина Пашова. Музика: Милен Кукошаров. Участват: Мария Стефанова, Радина Боршош. Това е история за трансформиращата сила на любовта..
Цветан Цветанов се включва на живо от празничния Пловдив, за да разкаже в "Нашият ден" за фестивала Station Street . Името на събитието е намигване към предишното название на любимата пловдивска улица "Иван Вазов", която била известна като "Станционна", тъй като води до гарата, разказва Цветанов. За втора поредна година фестивалът е..
Национален Военноисторически музей ще зарадва своите посетители в днешния празничен ден с обновена визия и специална експозиция, посветена на Съединението на Княжество България с Източна Румелия . В "Нашият ден" повече по темата разказва Славея Сурчева , директор на музейния отдел "Връзки с обществеността". Националният военноисторически..
Романът на Тодор П. Тодоров "Хагабула" вече има признание и награди – роман на годината и беше отличен със специално споменаване от журито на Европейската награда за литература. Авторът, който е преподавател във Филосфския факултет на Софийския университет, до този момент пише само разкази и това е първият му роман. По негово признание да пише..
Национален Военноисторически музей ще зарадва своите посетители в днешния празничен ден с обновена визия и специална експозиция, посветена на..
" С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република..
През този месец музикалната ни и културна общественост отбелязва 120 години от рождението на бележития ни композитор, пианист и педагог Любомир Пипков. По..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
