Жълтото ли е запазената марка на Ван Гог

публикувано на 05.12.23 в 11:25

През месец декември пред музея "Орсе" в Париж, който се гордее с най-богатата в света колекция на импресионистично и постимпресионистично изкуство, могат да се видят опашки от чакащи с часове да влязат хора. Причината е една наистина необикновена изложба, посветена на творчеството на Ван Гог през последните месеци от живота му.

На 37-годишна възраст Ван Гог рисува с невероятна скорост картина след картина. За да се разсее от психичните си проблеми, големият нидерландски художник по съвет на лекарите се отдава на работата и за период от 72 дни, той създава общо 74 картини, сред които са и някои от неговите известни шедьоври, както и десетки рисунки. По-малко от 3 седмици по-късно, обаче на 29 юли 1890 година, той се самоубива. Изложбата "Ван Гог в Овер-сюр- Оаз: Последните месеци" в парижкия музей "Орсе" е необикновена и изключително болезнена, защото е посветена именно на последните два месеца от живота на художника.

Последният период от живота на Ван Гог е един от най-продуктивните за него във френското селце Овер-сюр-Оаз, където той отива да живее след едногодишния си престой в психиатрична болница. Селото не е избрано случайно, тъй като то е известно с живописните си пейзажи, вдъхновявали творци като Пол Сезан и Камий Писаро. В музея "Орсе" са показани около 40 картини и около 20 рисунки от този мимолетен период преди смъртта му. Той рисува в Овер 77 картини за 70-те дни прекарани там. И някои от тях са сред най-обожаваните му картини като "Колибите в Кордьовил" или "Градината на Добини", за която казва в писмата си "Това е една от най-силните ми картини".

За първи път заедно са показани и 11 картини, които Ван Гог рисува в необичайни продълговати платна. Тук са и "Житна нива с гарвани", взета назаем от Амстердам, "Дървесни корени", която се смята за последната творба на ван Гог. Кураторът на изложбата Еманюел Кокери казва, че "бързото рисуване е било важно за него, за да улови чувство, да улови гледка" през тези последни месеци. Чуйте интервюто с проф. Стоян Сгурев за изложбата.