Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фестивалът за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – живеят за изкуството, живеят за любовта

27
Беса Лугичи и Йосиф Славов в ролите на Татяна и Онегин

Тазгодишното, 53-то издание на единствените и уникални за България празници на музикално-сценичните изкуства в Стара Загора завърши на 9 декември, със спектакъл на "Валкюра" от Рихард Вагнер, постановка на Софийската опера. Началото беше на 23 ноември с премиера на "Евгений Онегин" от Чайковски, постановка на домакините – Държавна опера Стара Загора.

Тамара Калинкина и Валери Турманов в ролите на Татяна и Онегин
За първи път тази година имах възможността да присъствам на откриването на Фестивала в Стара Загора, да гледам двата спектакъла на новата постановка, с която празниците започнаха и да разговарям с водещи личности от състава на Старозагорската опера. На всички задавах три основни въпроса: първият ви спомен за този фестивал, най-яркият ви спомен за фестивала и… има ли фестивалът бъдеще.


Предаването започва със спомените на Ема Жунич – музиковед. Родена в Стара Загора, където живее до днес, от няколко години тя завежда архива на Операта, но го изучава от около четири десетилетия. Редовните ни слушатели вероятно си спомнят изказването на големия ни тенор Калуди Калудов, който в изданието ни от 3 декември сподели, че може би най-яркото събитие, на което той е присъствал в Стара Загора, е гостуването на оперния театър от Гданск. Същото чух от Огнян Драганов и Младен Станев. Удивителен човек е хормайсторът Младен Станев. Скромен, ненатрапчив, интелигентен, отличен професионалист, отдаден единствено на изкуството. Толкова вглъбен от самото начало на работата си в Старозагорската опера преди около две десетилетия, че тогава дори не е забелязал, че има Фестивал. Според него всеки във всяко свое проявление "живее за изкуство и за любов". Вероятно защото той самият живее така в един от най-красивите и вдъхновяващи градове на България, града на липите, поетите и изкуствата. И така живеят колегите му от Старозагорската опера, поне с такива впечатления останах след като ги видях в действие на Фестивала за оперно и балетно изкуство.


Хорът на Държавна опера Стара Загора е чудесен състав, установих го както на спектакъла на "Фауст", който гледах в София наскоро, така и по време на двете първи вечери на фестивала със спектаклите на "Евгений Онегин". Оркестърът не отстъпва на хора, особено приятно впечатление оставят струнните. Солистите и съставите са умело ръководени от опитния главен диригент Ивайло Кринчев, който излъчва увереност и спокойствие на пулта.


Тази година една от водещите солистки на Старозагорската опера дебютира на фестивала. Името ѝ е Тамара Калинкина и стана известно у нас след началото на войната на Русия с Украйна, когато Калинкина и семейството ѝ, които живееха в Киев, потърсиха сигурност в България и се преместиха да живеят в Стара Загора. На премиерата на 23 ноември великолепната Татяна на Тамара Калинкина блестеше на сцената заедно с убедителния актьор Валери Турманов в ролята на Онегин и опитния ни тенор и педагог Николай Моцов като Ленски. След премиерата Моцов бе отличен със Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци по повод своя юбилей.


Особено приятно ми беше да се запозная лично с известния ни бас Ивайло Джуров, когото до този момент единствено бях слушала в записи от различни български сцени. Коментирайки неговото представяне като Гремин мога единствено да се присъединя към мнението на Веселина Кацарова, изказано в интервю за "Неделния следобед": "И между другото, моят колега, господин Джуров – това беше за мен действително европейско ниво!...".

Тамара Калинкина и Валери Турманов в ролите на Татяна и Онегин
Вторият спектакъл – на 24 ноември, представи още по-млад, по-ярък и по-вдъхновен солистичен състав, възторжено аплодиран от публиката. В ролята на Ленски гледах чудесен тенор, когото никога досега не съм чувала. Името му е Ивайло Йовчев – за мен много приятно откритие, повече от убедителен както вокално, така и актьорски. А като Онегин 26-годишният изключително обещаващ баритон Йосиф Славов буквално взриви залата от аплаузи. Специалистите с пълно право му предричат бляскаво бъдеще. Но все пак двете "перли в короната" на тази постановка са двете Татяни: Тамара Калинкина и Беса Лугичи. Млади, красиви, талантливи, с чудесни гласове, тези две прекрасни момичета представиха може би най-популярния образ, създаден от Пушкин, по абсолютно различен, но еднакво прелестен и убедителен начин. Калинкина е ярка, емоционална, раздаваща се на сцената, вокалният образ е изключително внимателно изработен, всяка фраза, всеки тон е на мястото си, всичко говори за сериозен опит с партията, която всъщност е първата ѝ оперна роля, претворена на сцена, играна впоследствие в няколко европейски театъра. Прекрасната Беса Лугичи дори повече прилича на Татяна чисто визуално (повечето от нас си представят сестрите очевидно: Олга като блондинка, Татяна - тъмнокоса). Беса е по-скромна, обрана, дори стеснителна Татяна (което също абсолютно съвпада с образа на Пушкин). Естествено, произношението ѝ на руски език не е перфектно, както при Тамара Калинкина, но гласът ѝ е великолепен и вокалният образ – изумителен.


В заключение бих отбелязала, че ако имаше "европейско ниво" на сцената в Стара Загора на 23 и 24 ноември, двете Татяни със сигурност допринесоха на първо място за впечатлението. Не бих искала да пропусна работата на режисьора Славчо Николов. Без да се опитва да прави от "Евгений Онегин" "трилър" или "екшън", в който (отново цитирам Калуди Калудов) "певците скачат, бягат, мятат се по сцената и пеят ниско", Николов представя изключително точен драматургичен прочит на пиесата. Поведението на всеки герой е внимателно анализирано и детайлно разработено, всички претворяват ролите си удивително ярко и убедително. И това важи за всяка партия и всеки изпълнител.Не мога да пропусна чудесната Бавачка на Тереза Бракалова, очарователните и неустоими Олги: Глория Пенчева и Даниела Дякова, аристократичната и мила Ларина на Добринка Койнова, забавния и симпатичен Трике на Стоян Буюклиев (между другото още един съвсем млад певец, чието име трябва да запомним).


Стилната, изградена абсолютно точно в духа на епохата хореография на Ромина Славова е представена отлично от балетната трупа – едно от чудесата на Старозагорската опера в последните години. Пищната и бляскава визия на спектакъла е сътворена от модния дизайнер, сценограф, костюмограф и художник Гендони (Генадий Иванов). За мен твърде пищна на моменти, имам известни възражения, но пък още с отварянето на завесата съседката ми в залата възкликна "Колко красиво!", тъй че какво значат нечии възражения, когато публиката не може да сдържи възторга си от сценично решение?

Откриване на изложба на концертмайстора Паулина Захариева. На снимката: Веселина Кацарова, Огнян Драганов и Паулина Захариева
В "Неделния следобед" на 10 декември звучаха фрагменти от спектаклите на "Евгений Онегин" и записи от предишни издания на ФОБИ. Спомени за фестивала и визията си за бъдещето му споделят: Огнян Драганов – режисьор, директор на Държавна опера Стара Загора; Ивайло Кринчев – главен диригент на театъра; Силвия Томова – артистичен директор на балета; Младен Станев – диригент на хора; Ема Жунич – музиковед, завеждащ архива на театъра; Тамара Калинкина – солистка, сопран; Ивайло Джуров – солист, бас; Йосиф Славов – солист, баритон.


Снимки: Държавна опера Стара Загора
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05