Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow), Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност.
Това понятие описва механизмите, чрез които имунната система предотвратява автоимунни реакции или вредни отговори срещу собствените тъкани на организма, както и срещу безвредни чужди вещества.
"Силата е нищо без контрол"
Молекулярният биолог и доктор по имунология Никола Кереков коментира значението на това откритие в предаването „Време за наука“:
"Забавното на тези награди е, че те нямат ясни номинации – никой учен не очаква да му се връчи Нобелова награда. Има предварителни разговори и дискусии сред научната общност кой би заслужавал подобно признание, но няма официални номинации, както са Оскарите."
Кереков изрази гордост, че тазгодишната награда е именно в сферата на имунологията:
"Много се гордея, че наградата се връчва за откритие в тази област. Повечето хора си представят имунната система като армия – съставена от клетки и механизми, чиято цел е да се защитава и да воюва. Но често забравяме, че тя има и много други функции."
Ученият подчертава, че най-важната характеристика на имунната система е способността ѝ да разпознава – свой и чужд.
"Когато имунната система се активира, тя често воюва на различни фронтове. И както всяка война, нанася поражения върху организма. Затова тя има механизми, чрез които се засилва при нужда, но и балансиращи механизми, които потискат реакцията, когато не е необходима. Ако го кажем с метафора – силата е нищо без контрол."
Т-регулаторните клетки – пазителите на равновесието
Именно тези балансиращи механизми са в центъра на откритието на лауреатите.
"Там работят клетките, за които говорим – така наречените Т-регулаторни клетки. Те са най-важният клон на адаптивния имунитет," обяснява Кереков. "Имунната система има два основни дяла – вроден и адаптивен. Адаптивният може да разпознава определени структури и да се учи да реагира по-точно при следваща среща с тях."
Т-регулаторните клетки играят решаваща роля в поддържането на имунния толеранс – способността на организма да не атакува собствените си клетки.
"Когато имунната система срещне непозната структура и я атакува, това е имунен отговор. Когато разпознае собствена клетка и не я нападне, това се нарича имунен толеранс. Т-регулаторните клетки потискат имунния отговор, когато той не е необходим, и усмиряват имунната армия."
Слушайте!
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg