Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Снимка: БГНЕС

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow), Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност.

Това понятие описва механизмите, чрез които имунната система предотвратява автоимунни реакции или вредни отговори срещу собствените тъкани на организма, както и срещу безвредни чужди вещества.

"Силата е нищо без контрол"

Молекулярният биолог и доктор по имунология Никола Кереков коментира значението на това откритие в предаването „Време за наука“:

"Забавното на тези награди е, че те нямат ясни номинации – никой учен не очаква да му се връчи Нобелова награда. Има предварителни разговори и дискусии сред научната общност кой би заслужавал подобно признание, но няма официални номинации, както са Оскарите."

Кереков изрази гордост, че тазгодишната награда е именно в сферата на имунологията:

"Много се гордея, че наградата се връчва за откритие в тази област. Повечето хора си представят имунната система като армия – съставена от клетки и механизми, чиято цел е да се защитава и да воюва. Но често забравяме, че тя има и много други функции."

Ученият подчертава, че най-важната характеристика на имунната система е способността ѝ да разпознава – свой и чужд.

"Когато имунната система се активира, тя често воюва на различни фронтове. И както всяка война, нанася поражения върху организма. Затова тя има механизми, чрез които се засилва при нужда, но и балансиращи механизми, които потискат реакцията, когато не е необходима. Ако го кажем с метафора – силата е нищо без контрол."

Т-регулаторните клетки – пазителите на равновесието

Именно тези балансиращи механизми са в центъра на откритието на лауреатите.

"Там работят клетките, за които говорим – така наречените Т-регулаторни клетки. Те са най-важният клон на адаптивния имунитет," обяснява Кереков. "Имунната система има два основни дяла – вроден и адаптивен. Адаптивният може да разпознава определени структури и да се учи да реагира по-точно при следваща среща с тях."

Т-регулаторните клетки играят решаваща роля в поддържането на имунния толеранс – способността на организма да не атакува собствените си клетки.

"Когато имунната система срещне непозната структура и я атакува, това е имунен отговор. Когато разпознае собствена клетка и не я нападне, това се нарича имунен толеранс. Т-регулаторните клетки потискат имунния отговор, когато той не е необходим, и усмиряват имунната армия."

Слушайте!


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22