Арх. Петър Диков: Светлина в тунела има и тя не е от насрещния влак

Какви са сградите, в които учениците се обучават? Онези така важни домове на знанието, които са част от учебния процес и развитието на много поколения българи. Преди дни се проведе конференция, организирана от Съюза на архитектите в България "Образованието – придвижване от мрак към светлина. Училището – пространство за знания".

"Сградата е място, където хората отиват, за да получат знания. Децата да учат и сградата трябва да бъде такава, че да предразполага към получаване на тези знания и умения."

Това казва в интервю за БНР архитект Петър Диков, председател на Съюза на архитектите в България.

По думите му училището не е място, където учениците трябва да наизустяват някакъв тип знания, а "то трябва да бъде място, където те да отиват и да прекарват едно интересно за тях време, да ги предразполага за получаване на знания и умения. Да ги учи как да взаимодействат един с друг и това изисква нов тип среда.

Класическата наша казармена система на училищата е на един коридор със стаи, наредени по него. И една стая, която прилича на черно-бял филм, черна дъска и бяла стая вече не е временното място, където децата трябва да учат. Трябва да има цвят, да има свободни пространства, за да може децата да се чувстват уютно и да желаят да бъдат в училище", допълва архитектът.

В  България има около1400 изоставени училища. Тъжна е картината, когато видиш една училищна сграда, в която няма деца, и тя се руши.

Според Петър Диков има светлина в тунела вече и то не от насрещния влак. Има доста примери за реновиране на изоставени училища. Пример за такова училище е това в село Осоица, което е спряло да функционира преди 20 години, сега е възстановено отново.

"Най-куриозното е, че това училище учи пак деца и започва да възстановява жители на селото. Има хора, които отиват да живеят в селото, защото децата им учат в по-добра и по-чиста среда", посочва той.

Преди 100 години това малко планинско село е поканило италиански архитект и италиански майстори каменоделци да изградят училищната сграда. Местните хора помагат като доброволци. Училището е построено за 4 години и е готово през 1930 г. В една от двете кули е вграден часовников механизъм, а в другата – камбана, която е възстановена.

"Държавата трябва да създаде един публичен регистър със сградите и дворовете на изоставените училища, за да може да подпомогне частния бизнес, който има интерес към възстановяване на тези сгради", пояснява архитектът. 

В София има 26 училища, които са архитектурни паметници, и те заслужават специално отношение. 

"От професионалната организация са депозирали писма в Министерство на образованието и в Министерство на регионалното развитие за училищните сгради да се забрани да бъдат възлагани на инженеринг. Тъй като това е не само непрозрачно харчене на публичен ресурс, но и е резултатът е некачествен и не отговаря на изискванията.

Новопостроени училища има в 6-те големи града на страната, но те са много малко. Има доста реконструирани. Вече има примери, в които личат новите тенденции и представят новия подход в училищните сгради. Това са отворени пространства. Това са цветни пространства и пространства, които дават възможност за по-свободен учебен процес, които дават възможност на децата да се чувстват уютно и да искат да отидат на училище", казва в заключение Петър Диков.