С желанието да се заредим с доза оптимизъм за бъдещето на науката за езика, образованието и духовната ни среда на живот в предаването "За думите" се срещаме с членовете на клуб "Съвременна българска морфология" на катедрата по български език на Софийския университет. (Морфологията е онази част от науката за езика, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения).
Клубът съществува отскоро, от 2023 г., в него членуват около 20 студенти, някои от тях – Диана Андрова и Патрик Михайлов, вече имат много успешни изяви на научни форуми със свои разработки, които с жар обсъждат с колегите си и с трите вдъхновяващи ръководителки на клуба – проф. Красимира Алексова, проф. Петя Осенова и гл.ас. Ласка Ласкова.
С какво заниманията с наука и по-точно с морфология са толкова привлекателни за младите хора, че да им посветят време, страст и постоянство, как изглежда това в очите на близките и връстниците им, правят ли си планове за бъдещето, с такива въпроси се обърнах към третокурсниците Диана Андрова и Патрик Михайлов и новите в клуба – второкурсничките Тиана Гъдева и Виктория Цолова.
Д. Андрова: "На първо място мисля, че заслуги за това да проявяваме такъв интерес имат нашите преподаватели, защото те наистина и трите ни преподавателки по морфология са хора, на които им личи, че горят в това. Аз за първи път на лекциите по морфология видях езиковед, който преподава така материала си сякаш е литература. То е, защото има такъв стереотип, че литераторите са по-огнени хора, ръкомахат… емоционални са, а такова нещо нямаше при езиковедите дотук и то даде отражение, мисля, че ние сме пример..."
В. Цолова: "Засега до втори курс все още не съм осъзнала дали съм езиковед или литературовед, затова реших да изпробвам и от двете неща и да влагам еднаква енергия и за морфология, и като цяло за езиковедските дисциплини, така и за литературоведските и затова реших да се запиша в този клуб, за да вникна малко повече в дисциплината и да видя дали това наистина може да бъде моето нещо."
П. Михайлов: "Завърших ТУЕС, което е средното училище към техническия университет с профил "Системно програмиране", като страстта ми към компютрите и технологиите не е угаснала, даже и в момента това е основното нещо, с което се занимавам в свободното си време, същевременно и малкото припокриване между технологиите и филологията, а именно пиарът или връзките с обществеността… За момента освен студент и участник в клуба по морфология и съответно активен участник в научни конференции, съм и участник в Студентския съвет на Софийския университет, като заемам длъжността председател на комисията по връзки с обществеността и същевременно съм и учител в ТУЕС по български и литература…"
Т. Гъдева: "Естествено това за хората около мен е малко странно, вкъщи бивам наричана "зубър" точно заради интересите към морфологията и най-вече към старобългарския… Приятелите ми също те са най-потърпевши, защото постоянно се появявам с някакво странно изказване: "Хора, вие знаете ли откъде идва тази дума… а вие знаете ли защо това се пише така"… Не се чувствам странна, може би, ако е странна, е готино странна, защото знам нещо друго, различно и се чувствам като един вид техен преподавател, просветител, така че мога да им обяснявам и понякога се забавляват наистина."
Целия разговор със студентите чуйте в звуковия файл:
Каквото и да диктува модата при личните имена, Георги си остава едно от най-предпочитаните за мъжка рожба. На какво точно се дължи неговата популярност е трудно да се каже – дали на семейната традиция или на желанието децата да получат закрила от светеца покровител на храбрите воини, овчарите и земеделците. Съвсем естествено името на свети Георги..
На 3 октомври, в столичната зала "България" ще се проведе благотворителният концерт и спектакъл "Надежда за живот" , организиран от Международна фондация "Теодора Фон Ауесперг", носеща името на родената у нас принцеса. На сцената на залата ще се качат изтъкнати музиканти, пианисти, цигулари и оркестранти. Концертът поставя финала на международния..
Нашата разходка в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян продължава. Пристъпваме в залата с експонатите, образци на металообработващите занаяти. Акцентите в тази експозиция ни разкрива уредничката Даниела Банкова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще..
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази специалност. Човешкият организъм алармира и ние, подведени от рекламните послания, понякога свързваме тези позиви единствено с простатната жлеза. Но не е така: много диагнози и проблеми в областта на..
Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg