Бързия начин да разберем нещо за непознато място е да посетим пазара или гробището му, гласи един практически съвет. Друг "вентрилоквист" за навици, поведение и политики е боклукът. Как едно общество се избавя от онова, което вече не му трябва, къде го трупа, къде го смита, зеят ли отворени и мръсни контейнерите по улиците или са прилежно подредени като гвардейци.
Боклукът е тема на изследването на д-р Велислава Петрова "Отпадъкът като ресурс и въображение" – първото цялостно изследване на културните нагласи и политиките, свързани с отпадъка в съвременна България.
"Мисленето за отпадъка като материалност и като стока ни дава възможност по-ясно да мислим начините за третирането му и по-дълбоко да разбираме социалните отношения и структури в съвременния свят, пише д-р Петрова. Отпадъците налагат граници, структурират пространства и социални отношения, но и сами по себе си действат като граница. Понятието „отвращение“, добре познато и ключово за класическата социална антропология, е от основно значение за разбирането на особеното място, което заемат отпадъците и боклукът в нашето общество."
В отношението ни към боклука - било като отпадък, който искаме да държим възможно най-далече, било като ресурс и възможност - се оглеждат политически, икономически, социални и културни нагласи.
Промяната на нагласата към боклука – от национално богатство по времето на социализма до противна и опасна материя бележи прехода и изгражда ингригуваща история на наследството на социализма, икономическите и културни трансформации на 90-те години и съвременните глобални консуматорски практики.
"Отпадъкът като ресурс и въображение" е наистина интересно, четивно и увлекателно изследване за всички, които се интересуват как обживяваме средата си и как съжителстваме едни с други.
Василена Мирчева разговаря с Велислава Петрова във "Време за наука"
Снимките са предоставени от автора на книгата
За хибридните, граждански, технологични, расови и климатични кризи, както и за всекидневието, когато войната (не) е някъде другаде – разговор в "Нашият ден" с Жана Цонева , председател на сдружение "Колектив за обществени интервенции" и учен от Института по социология и философия при БАН. Цонева, която гостува в предаването след тридневния..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група български участници. Сред тях е и Димитрина Кюркчиева, която разказа за напрегнатата обстановка, в която са се оказали. Изостря се военният конфликт между Израел и Иран В ефира на предаване тя..
След София Прайд 2025 в "Нашият ден" разговаряме за атмосферата, хората и срещите с певицата Ния Петрова. "Мисля, че през целия месец юни хората попадат в ситуации, в които се налага да говорят на тема какво е Прайдът, защо ни трябва, какво пък толкова", казва Петрова. Не е задължително хората да ходят на Прайда, но онези, които не..
"Наистина е достойно да те облажаваме, Богородице, вечноблажена, пренепорочна и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите; нетленно родила Бога Слово, истинска Богородице, величаем те.". На 11 юни Православната църква празнува чудото, случило се през 982 година – срещата на българския монах от килията..
Протестите в Лос Анджелис, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет. "Тръмп трупа политически точки. В Лос Анджелис бяха изпратени имиграционните власти, които направиха много показни арести на имигранти и то на места, където средният американец е свикнал да..
Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на..
Протестите в Лос Анджелис, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg