Бързия начин да разберем нещо за непознато място е да посетим пазара или гробището му, гласи един практически съвет. Друг "вентрилоквист" за навици, поведение и политики е боклукът. Как едно общество се избавя от онова, което вече не му трябва, къде го трупа, къде го смита, зеят ли отворени и мръсни контейнерите по улиците или са прилежно подредени като гвардейци.
Боклукът е тема на изследването на д-р Велислава Петрова "Отпадъкът като ресурс и въображение" – първото цялостно изследване на културните нагласи и политиките, свързани с отпадъка в съвременна България.
"Мисленето за отпадъка като материалност и като стока ни дава възможност по-ясно да мислим начините за третирането му и по-дълбоко да разбираме социалните отношения и структури в съвременния свят, пише д-р Петрова. Отпадъците налагат граници, структурират пространства и социални отношения, но и сами по себе си действат като граница. Понятието „отвращение“, добре познато и ключово за класическата социална антропология, е от основно значение за разбирането на особеното място, което заемат отпадъците и боклукът в нашето общество."
В отношението ни към боклука - било като отпадък, който искаме да държим възможно най-далече, било като ресурс и възможност - се оглеждат политически, икономически, социални и културни нагласи.
Промяната на нагласата към боклука – от национално богатство по времето на социализма до противна и опасна материя бележи прехода и изгражда ингригуваща история на наследството на социализма, икономическите и културни трансформации на 90-те години и съвременните глобални консуматорски практики.
"Отпадъкът като ресурс и въображение" е наистина интересно, четивно и увлекателно изследване за всички, които се интересуват как обживяваме средата си и как съжителстваме едни с други.
Василена Мирчева разговаря с Велислава Петрова във "Време за наука"
Снимките са предоставени от автора на книгата
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg