Отличие за тримата български герои на Пражката пролет

Рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" съобщава за едно необичайно събитие, което предстои  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 17 януари в зала 23 на Ректората в 17 ч. е церемонията по връчване на Почетния знак на университета на студентите, подкрепили чешките си колеги в протеста през 1968 година.

Александър Димитров, Едуард Генов (посмъртно) и Валентин Радев (посмъртно) са имената на тримата бивши студенти от Историческия факултет, чиято будна съвест е повод Софийският университет да ги почете със своето признание.

За студентския протест и съдбата на неговите организатори в предаването разказва проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет към СУ. 

Проф. Маркова накратко запознава със събитията, превърнали 1968-а в историческа. Поводът да избухне Пражката пролет става новата програмата за действие на Чехословашката комунистическа партия. Тя предизвиква антиреакция на страните от Варшавския договор, разказва Маркова. Скоро след приемането на доктрината "Брежнев", определяща  неприкосновените принципи на Съветския блок, е взето решение за военна инвазия в Чехословакия. Изпратена е и българска военна група.  

Проф. Маркова посочва несправедливата окупация и смъртта на редица жертви като повод студентските вълнения да обхванат Чехословакия и редица други страни. На този фон през септември месец на 1968-а тримата български студенти правят публичен протест срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор.

Деканът на Историческия факултет разказва за съдбата на смелите младежи.

Тримата биват изгонени и осъдени на 5 години затвор. Проф. Маркова акцентира върху факта, че техният протест е организиран с ясно съзнание за последствията. Това е пример за истинска гражданската доблест, според Маркова.

Животът на осъдените студенти е сложен, обяснява деканът. Едуард Генов остава бунтар. 1987 година той е един от подписалите "Апела на шестимата" – открито писмо до международната конвенция във Виена. Поводът е нарушаването на Хелзинкските споразумения. Арестуван, интерниран, а накрая експулсиран, до края на живота си Генов запазва своята будна социална съвест, разказва проф. Маркова. Тя споделя любопитни факти и от съдбата на другите двама протестирали.  

Първото, което Александър Димитров прави след преврата срещу Живков, е да поднови студентските си права и да се дипломира като етнолог. Благодарение на Валентин Радев, който се отдава на обществена дейност, днес имаме улици с имена като "Пражка пролет" и "Едуард Генов", завършва разказа проф. Маркова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.