Деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" гостува в Бургас. От 19 до 21 януари фестивалът ще предложи на зрителите си – деца, младежи, учители и родители – серия от съвременни филми. Ще бъдат прожектирани и такива, които са част от европейското културно наследство. Програмата включва също така киноработилници и прожекция с музика на живо.
"Девет успешни издания вече сме провели в София, предстои десетото през юни 2024-та. И така между девето и десето в нашия екип се зароди идеята, че е време да излезем извън София и да посетим места, на които вече работим. Чрез партньори, чрез училища, които организират свои киноклубове през учебната година. Това беше момента, благодарение на НФЦ, който ни подкрепи в тази идея, да организираме допълнителни събития при тях, да им гостуваме с интересни прожекции, работилници, срещи и специален киноконцерт, така че да обогатим програмата всъщност на тези колеги, които работят на различни места", обясни в "Артефир" Ралица Асенова, организатор на фестивала.
Тя и целият екип на "Срещи на младото европейско кино" застават зад идеята, че когато младата публика се докосне до киното и чрез практика, тогава интересът ѝ към него се засилва. С това се засилва и самият интерес към киното като изкуство, което е и крайната цел на фестивала.
Неслучайно в рамките на "Срещи на младото европейско кино" джаз пианистът Станислав Арабаджиев ще представи селекция от френски късометражни анимационни филми с музика, композирана и изпълнена на живо от него. Той ще проведе и работилница, в която малките участници ще могат да създадат звук към кратък филм.
"Връщаме се малко към концепцията от първите прожекции в историята на киното, когато освен прожекция винаги е имало акомпанимент от музиканти. Така че на този принцип ще организираме и киноконцерта. Освен това Станислав ще проведе и тази работилница, в която - след като гледат филми - малките киномани между 9 и 12 години са поканени да създадат свой оригинален звук или своя оригинална музика за филми от началото на историята на киното, които са неми", каза още Ралица Асенова.
Според нея понякога подценяваме звука и музиката, когато гледаме даден филм, тъй като сме свикнали с тях. Киното обаче е не само екранно изкуство и точно поради тази причина екипът на фестивала създава работилницата за записване на звук. За да може в дълбочина и най-младите да разберат важността му и начините, по които именно звукът ни насочва и създава емоции.
Деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" в Бургас предлага творческа работилница и за инстантна фотография. Тя е обвързана смислово с прожекцията на документалния филм "Пианото на Припят" на чешката режисьорка Елишка Цилкова. Идеята тук е участниците в работилницата да създадат фотографии, вдъхновени от видяното на екрана.
Част от програмата на фестивал е и документалната история "Напред, деца!" на френските режисьори Тиери Демезиер и Албан Турле, която впечатлява с дългите сцени, в които зрителят може да наблюдава разговорите между участниците в една учебна среда.
"Оказва се, че няма много такива филми, документални, в които остава буквално време за думите, за разказите. След прожекцията през юни може би десет учители се обърнаха към нас, казвайки, че за тях е било изключително удоволствие да гледат този филм и искат да го покажат и на своите ученици. Така че вече имахме няколко прожекции - в София, във Варна предстои, сега и в Бургас включихме този филм в програмата, защото след цялата тази обратна връзка, която получихме, смятаме, че е важно да говорим за това как можем да продължим в училище, създавайки място за всеки един", допълни Ралица Асенова.
Тя е на мнение, че младите се нуждаят именно от това - от пространство за общуване, в което да могат и да се себеизразят.
Повече за деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" в Бургас, за сюжета на "Напред, деца!" и за киното като изкуство чуйте от нея в звуковия файл.
Цялата програма на фестивала можете да откриете тук.
Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..
Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..
Посрещането на Бъдни вечер и Рождество по света крие голямо разнообразие от традиции и странности, които отразяват културата и наследството на всяка страна. В предаването "Нашият ден" обикаляме земното кълбо с някои любопитни и малко познати обичаи от различни краища на света: Латинска Америка Венецуела: Пътуване до църквата с..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
