Трансплантацията – да покориш върха на живота

Разказ за силата да покоряваш страхове и върхове, и то след две успешни трансплантации. Рубриката "Разговорът" запознава слушателите на предаването "Нашият ден" с един човек, който, по собствените му думи, "много силно обича живота".

Гост в ефира на БНР е Георги Пеев. Той преживява две трансплантации – на сърце и бъбрек, но това не го спира да изкачи най-високия връх в Африка – Ухуру (5895 метра) в планината Килиманджаро. Георги разказва за физическото предизвикателство, за спортната воля и за каузата на донорството и трансплантацията.

Пеев споделя, че в неговия живот темата за здравето върви ръка за ръка с тази за спорта. За последното си голямо постижение – изкачването на планината Килиманджаро – Георги казва: "Успях да докажа, че мога, е най-лесният отговор." Много по-важно за него е посланието, което неговите успехи отправят.

Той вярва, че трансплантираният човек, ако бъде достатъчно физически активен, стига това да не застрашава здравето му, може да прави много неща – такива, които дори напълно здравият човек понякога не може да постигне.

Георги Пеев непрестанно доказва това свое мнение чрез активностите си. Той е трети в класацията спортист на годината с увреждания за 2023 година. Всъщност е първият неспортист в историята на класацията, който се озовава сред челните ѝ места.

За госта в предаването върхът е символ. Пеев споделя, че не е почитател на техническото катерене, но след първото изкачване на Мусала, четири години след трансплантацията на бъбрек, това се превръща в негово хоби.

За покоряването на Ухуру Георги се е почувствал готов, след като в рамките на около 20 дни извървява към 100 км из планините на България. Опитът му говори, че височинното изкачване крие еднакви рискове и за трансплантираните, и за напълно здравите хора.

По голяма трудност, според спортиста, е метафоричното покоряване на върхове в живота:

"Планинският връх винаги ще си остане там – казва Георги – можеш да се върнеш по всяко едно време. Това е основно правило за всеки алпинист, че върхът ще си остане там, но теб може да те няма."

Според госта в ефир много по-голямо предизвикателство за превъзмогване е това, че живеем в държава, в която липсва доверието на базисно ниво. Георги вярва, че хората трябва да си върнат доверието и общуването както в обществени сфери като здравеопазването, така и помежду си. Себе си определя като пример за човек, който, вярвайки на лекарите, дълго време успява да се задържи в добра физическа форма.

Георги Пеев разказва, че плуването, което обича от ранна възраст, му помага при трудното възвръщане на силите след трансплантация. Това го прави и няколкократен шампион на състезания по плуване за трансплантирани хора.

Тази решителност, която притежава, Георги определя като вродена. Той твърди, че я проявява не само в спорта, но и в живота, защитавайки обществени каузи.

Като свое най-голямо вдъхновение, той посочва семейството, което не му позволява да се почувства като болен човек.

Мотивира го и възможността да вдъхновява околните – независимо дали са трансплантирани или здрави хора: "На един-двама да дам кураж да не се откажат, за мен е много."

Каузата на донорството сама го е избрала, смята той, но се радва, че може да дава добър пример за физическа активност и житейска позиция.

"Ние, хората с трансплантирани органи, сме живото доказателство, че донорството е живот", убеден е Георги.

Той посочва още една близка по съдба личност, която му служи за вдъхновение – Ирен Дикова, млада жена с трансплантиран бял дроб. Тя ще представи България на Световните зимни игри за хора с трансплантация в Италия.

• Българска спортистка с трансплантация ще представя България на зимни игри в Италия

Да се научим да ценим успехите на другите е единият призив, който Георги Пеев отправя към обществото. Най-важна, разбира се, остава каузата за донорството. За госта на предаването няма съмнение, че трансплантацията е своеобразен рестарт на живота. Ето защо той се надява у нас да се реализират все повече донорски ситуации.

Следващият спортен успех, в който Георги Пеев се е прицелил, е Европейското първенство за трансплантирани в Португалия, което предстои юли месец.  

"Много се надявам поне десет българи да се съберем и да представим нашата страна и нашите лекари", казва гостът за финал.

Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.