Разказ за силата да покоряваш страхове и върхове, и то след две успешни трансплантации. Рубриката "Разговорът" запознава слушателите на предаването "Нашият ден" с един човек, който, по собствените му думи, "много силно обича живота".
Гост в ефира на БНР е Георги Пеев. Той преживява две трансплантации – на сърце и бъбрек, но това не го спира да изкачи най-високия връх в Африка – Ухуру (5895 метра) в планината Килиманджаро. Георги разказва за физическото предизвикателство, за спортната воля и за каузата на донорството и трансплантацията.
Пеев споделя, че в неговия живот темата за здравето върви ръка за ръка с тази за спорта. За последното си голямо постижение – изкачването на планината Килиманджаро – Георги казва: "Успях да докажа, че мога, е най-лесният отговор." Много по-важно за него е посланието, което неговите успехи отправят.
Той вярва, че трансплантираният човек, ако бъде достатъчно физически активен, стига това да не застрашава здравето му, може да прави много неща – такива, които дори напълно здравият човек понякога не може да постигне.
Георги Пеев непрестанно доказва това свое мнение чрез активностите си. Той е трети в класацията спортист на годината с увреждания за 2023 година. Всъщност е първият неспортист в историята на класацията, който се озовава сред челните ѝ места.
За госта в предаването върхът е символ. Пеев споделя, че не е почитател на техническото катерене, но след първото изкачване на Мусала, четири години след трансплантацията на бъбрек, това се превръща в негово хоби.
За покоряването на Ухуру Георги се е почувствал готов, след като в рамките на около 20 дни извървява към 100 км из планините на България. Опитът му говори, че височинното изкачване крие еднакви рискове и за трансплантираните, и за напълно здравите хора.
По голяма трудност, според спортиста, е метафоричното покоряване на върхове в живота:
"Планинският връх винаги ще си остане там – казва Георги – можеш да се върнеш по всяко едно време. Това е основно правило за всеки алпинист, че върхът ще си остане там, но теб може да те няма."
Според госта в ефир много по-голямо предизвикателство за превъзмогване е това, че живеем в държава, в която липсва доверието на базисно ниво. Георги вярва, че хората трябва да си върнат доверието и общуването както в обществени сфери като здравеопазването, така и помежду си. Себе си определя като пример за човек, който, вярвайки на лекарите, дълго време успява да се задържи в добра физическа форма.
Георги Пеев разказва, че плуването, което обича от ранна възраст, му помага при трудното възвръщане на силите след трансплантация. Това го прави и няколкократен шампион на състезания по плуване за трансплантирани хора.
Тази решителност, която притежава, Георги определя като вродена. Той твърди, че я проявява не само в спорта, но и в живота, защитавайки обществени каузи.
Като свое най-голямо вдъхновение, той посочва семейството, което не му позволява да се почувства като болен човек.
Мотивира го и възможността да вдъхновява околните – независимо дали са трансплантирани или здрави хора: "На един-двама да дам кураж да не се откажат, за мен е много."
Каузата на донорството сама го е избрала, смята той, но се радва, че може да дава добър пример за физическа активност и житейска позиция.
"Ние, хората с трансплантирани органи, сме живото доказателство, че донорството е живот", убеден е Георги.
Той посочва още една близка по съдба личност, която му служи за вдъхновение – Ирен Дикова, млада жена с трансплантиран бял дроб. Тя ще представи България на Световните зимни игри за хора с трансплантация в Италия.
Да се научим да ценим успехите на другите е единият призив, който Георги Пеев отправя към обществото. Най-важна, разбира се, остава каузата за донорството. За госта на предаването няма съмнение, че трансплантацията е своеобразен рестарт на живота. Ето защо той се надява у нас да се реализират все повече донорски ситуации.
Следващият спортен успех, в който Георги Пеев се е прицелил, е Европейското първенство за трансплантирани в Португалия, което предстои юли месец.
"Много се надявам поне десет българи да се съберем и да представим нашата страна и нашите лекари", казва гостът за финал.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg