Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адв. Мария Петрова

Съдебномедицинските експертизи – равни възможности и недостатъци на системата

В България страдаме от един огромен проблем – липсата на стандарт за водене на медицинска документация

Мария Петрова
Снимка: Ани Петрова

Съдебномедицинските експертизи. Правните възможности и недостатъците на системата. Защо в последно време има много случаи, в които тази тема се преекспонира? Покрай случая с нараненото момиче в Стара Загора и покрай протестите в болниците за починали деца пациенти се повдигна темата за проверките, за вещите лица и експертизите. Колко и дали може да се разчита на обективност и експресност? Съдебната медицина ли е пресечната точка в такива казуси? 

Адв. Мария Петрова – експерт по медицинско право, консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида":

"В България имаме колосален проблем с всички вещи лица във всяка една област, а в областта на медицинските и съдебномедицинските експертизи тя е още по-голяма и осезаема.  

Съдебната медицина е наука, която се занимава с това да обследва какви са признаците и причините на смъртта, която не е настъпила по естествен начин и да изследва механизмите на различните видове травми. В България съдебната медицина има много добри устои. Един от първите учебници по лекарско право и деонтология и по медицинско право е издаден през 1948 г. от проф. Иван Москов. Но в България има твърде малко съдебни медици и основно те се занимават с това да издават т.нар. "съдебномедицински удостоверения" по всички дела, в които има съмнение за някакво насилие. Съдебните медици са тези, които трябва да оценят медико-биологичните признаци и респективно съответните органи да решат до каква степен това е телесна повреда. Работата на лекарите е просто да оценяват по биологичните признаци, а не да дават заключения, които да включват правна квалификация на съответните казуси и повреди.  

Правомощията на вещите лица, ако говорим в по-широкия смисъл на думата и не визираме само съдебните лекари (вещо лице медик може да е всеки един лекар със специалност и повече от 5 години опит в своята специалност), те са помощници на съда, на съдебната система, когато на съда му липсват специфичните знания и умения в областта на медицината. За съжаление обаче много често обществото възприема, че едва ли не съдебният лекар е този, който ще реши дали, примерно, е лека или средна телесна повреда, дали някой е преживял нещо или не – а това не е точно така. Те трябва да помагат на съда, а не да изземват неговите функции. 

От лекарите се очаква да работят или върху медицинска документация, или да преглеждат живи лица, или да обследват трупове и трупни части. Тук често наблюдавам и едно неразбиране от страна на прокуратурата и на съда, защото може би, наричайки ги съдебни лекари, някои възприемат, че няма как да проведем съдебен процес, в който да има медицинска нотка, и да няма съдебен лекар. 

Има често срещани грешки при изготвянето на експертизи и има начин те да бъдат преодолени. Като започнем от това, че Наредбата за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи трябва да бъде променена, тъй като тя е доста архаична. В България страдаме от един огромен проблем – липсата на стандарт за водене на медицинска документация. Нямаме ясна правна рамка и докато нямаме такава, случаите много лесно се размиват. Отделно, не всички лекари, вписани като вещи лица, преминават задължително базисно обучение, за да могат да правят разграничение докъде се простират техните специфични знания и умения като лекари, и докъде са просто техните житейски съждения. Другата често срещана грешка е въпросите, които им се задават. Наложила се е една емпирична неправилна практика да се задават правни въпроси на вещи лица

Какви още често срещани грешки подвеждат съда; за кривото разбиране на това какво прави вещото лице, каква е отговорността, която носи; трябва ли да има специфично обучение на вещите лица; какъв контрол се осъществява за етичните и професионалните качества на вещите лица и кога е задължително да си дадат отвод; има ли корупция сред вещите лица; има ли контрол върху съдебномедицинските случаи – чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимка – Ани Петрова, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творба от изложбата

Художници даряват картините си, за да помогнат на талантливи студенти

В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..

обновено на 13.05.24 в 13:23

Български ученици ще създават филми за климатичните промени

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..

обновено на 13.05.24 в 12:35

Гражданската инициатива "Княжевецъ"

"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..

публикувано на 13.05.24 в 12:07
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..

публикувано на 13.05.24 в 10:15