Царството Божие

В днешното евангелско четиво е разказана притчата за Царството Божие. Царят е Бог Отец, който решава да направи сватба на Сина си, т.е. на Сина Божи. Невястата в случая е Църквата. Сватбата е брачният пир на божествената любов, чийто завършек е изкупителното дело на Спасителя. Поканените на тържеството се приема, че са богоизбраният израилски народ, който не пожелава  да седне на царската трапеза.

Когато Бог изпраща множество слуги, които са образа на пророците, за да привикат поканените, те не само пожелават да дойдат, а дори убиват изпратените божии пратеници. След туй Бог изпраща войска да изгори града на убийците, така както Йерусалим е изгорен от римските войски. Когато поканените се оказват недостойни, Бог нарежда да бъдат доведени хора от кръстопътищата, които да седнат на брачния пир.

Както казва св. ев. Матей на масата са събрани и лоши и добри, тъй като събраните от кръстопътя са именно бившите езичници, дошли в царския чертог. Тогава Господарят вижда един, който не е облечен в сватбена премяна. Бог милостиво го пита "Приятелю, как влезе тук?", като дава възможност за оправдание, но изобличеният мълчи и не отговаря. И тук изниква въпроса как ние се готвим да присъстваме на тази трапеза и имаме ли оправдание, ако не сме в необходимата премяна.

Заедно с д-р Смилен Марков преподавател по християнска философия в Православния богословски факултет при ВТУ "Св. Кирил и Методий" се спираме на притчата за царството Божие и нейните послания към съвременните християни.