На 1 февруари България отбелязва един от най-мрачните моменти в своята история. Този ден е свързан с един от най-трагичните епизоди в националната памет – изпълнението на смъртни присъди, издадени от Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. По–късно още хиляди губят живота си или са преследвани и затворени в лагери .
Историкът проф. Евелина Келбечева, която гостува в ефира на "Нашият ден", нарече този ден истинска трагедия за България. Тя отбеляза, че у нас степента на червения терор и броят на жертвите – както в абсолютни, така и в относителни цифри, са най-големи в Източна Европа и в света. Българският народ загубва множество свои представители – интелектуалци, политици, работници, млади и стари хора. Жертвите са от всички слоеве на обществото и се изпълняват присъди без съд.
"Преди Народния съд и неговите жертви имаме около 28 630 изтъкнати българи, които са арестувани още през септември 1944 г. Накои от тях са умъртвени по време на разпитите, други са пуснати на свобода. По-нататък 11 122 човека минават през съставите на т. нар. Народен съд", посочва тя.
По нейните думи самият Народен съд е неконституционен, под тогавашната конституция на България – Търновската. Според нея никой няма право да учреди извънредно съдилище. Съдените депутати са 127 от 25-ото Обикновено народно събрание, това са хора с имунитет. "Даже законовата форма на червения терор е незаконна", посочва проф. Келбечева.
В предаването Евелина Келбечева подчерта важността на предаването на знанието за комунистическата идеология и режим, както и за последиците, които той донесе в България.
"Това, за което полагаме всичките си усилия, е знанието за комунистическата идеология и режим. За всичко, което той е донесъл на България, и за последиците, които като метастази обгръщат нашето общество. Това трябва да бъде ясно предадено на поколението, което не е минало през този период. Нашето себепознание минава през миналото ни", казва тя.
Според нея няма колективна памет, а фразата е метафора. Паметта на хората, които са минали през лагери, е една, тя е на техните близки и съселяни с конфискувани домове и съсипани съдби, пречупени от режима. "На тях не им се дава право да учат висше образование. Така се случва например със сина на Иван Багрянов, един от блестящите български министър-председатели“, посочва още проф. Келбечева.
Този ден за почит към жертвите на комунизма ни напомня за тежките моменти в нашата история и ни насърчава да се грижим за националната памет и да се учим от миналото, за да не се повтарят неговите грешки.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
