На 1 февруари България отбелязва един от най-мрачните моменти в своята история. Този ден е свързан с един от най-трагичните епизоди в националната памет – изпълнението на смъртни присъди, издадени от Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. По–късно още хиляди губят живота си или са преследвани и затворени в лагери .
Историкът проф. Евелина Келбечева, която гостува в ефира на "Нашият ден", нарече този ден истинска трагедия за България. Тя отбеляза, че у нас степента на червения терор и броят на жертвите – както в абсолютни, така и в относителни цифри, са най-големи в Източна Европа и в света. Българският народ загубва множество свои представители – интелектуалци, политици, работници, млади и стари хора. Жертвите са от всички слоеве на обществото и се изпълняват присъди без съд.
"Преди Народния съд и неговите жертви имаме около 28 630 изтъкнати българи, които са арестувани още през септември 1944 г. Накои от тях са умъртвени по време на разпитите, други са пуснати на свобода. По-нататък 11 122 човека минават през съставите на т. нар. Народен съд", посочва тя.
По нейните думи самият Народен съд е неконституционен, под тогавашната конституция на България – Търновската. Според нея никой няма право да учреди извънредно съдилище. Съдените депутати са 127 от 25-ото Обикновено народно събрание, това са хора с имунитет. "Даже законовата форма на червения терор е незаконна", посочва проф. Келбечева.
В предаването Евелина Келбечева подчерта важността на предаването на знанието за комунистическата идеология и режим, както и за последиците, които той донесе в България.
"Това, за което полагаме всичките си усилия, е знанието за комунистическата идеология и режим. За всичко, което той е донесъл на България, и за последиците, които като метастази обгръщат нашето общество. Това трябва да бъде ясно предадено на поколението, което не е минало през този период. Нашето себепознание минава през миналото ни", казва тя.
Според нея няма колективна памет, а фразата е метафора. Паметта на хората, които са минали през лагери, е една, тя е на техните близки и съселяни с конфискувани домове и съсипани съдби, пречупени от режима. "На тях не им се дава право да учат висше образование. Така се случва например със сина на Иван Багрянов, един от блестящите български министър-председатели“, посочва още проф. Келбечева.
Този ден за почит към жертвите на комунизма ни напомня за тежките моменти в нашата история и ни насърчава да се грижим за националната памет и да се учим от миналото, за да не се повтарят неговите грешки.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Христос възкръсна от мъртвите, като чрез Своята смърт победи смъртта и на ония, които бяха в гробовете живот подари." Това са словата от Пасхалния тропар, който огласява всички храмове в нощта на Христовото възкресение. Те разкриват неговата същност, благодарение на която ние човеците придобихме живот вечен. От светлината на Неговото..
В софийското село Габра тази събота навсякъде мирише на козунак, защото тамошното Народно читалище "Стоян Богданлийски 1931" организира кулинарният конкурс "Най-вкусен домашен козунак". Целта му е съхраняване и насърчаване на традицията за домашно приготвяне на празничните хлябове. 83-годишната баба Гергана споделя стара рецепта за козунак,..
Храните за животни са също толкова важни, колкото храните за човеци – не само защото кучето е най-добрият приятел на човека, а и защото човекът може да направи избор в полза на своите четирикраки питомци. Иван Бенин от Банско е потомък на Неофит Рилски и цял живот е обичал животните. Някак естествено е той да започне да се занимава с храни за..
В един от най-вълнуващите епизоди на предаването "Нашият ден" гостува богословът Мария Касабова, чиято родова линия се свързва с братя Миладинови, а нейните деди са свещеници. Тя представя в разговора своето семейство, неговите корени и ценности, които го определят. Мария споделя, че нейният съпругът, Андрей, е диригент на Църковния мъжки..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
