На 6 февруари се навършват 70 години от създаването на Министерство на културата. Основната институция, която ръководи и координира културните обекти и провежда културната политика на страната. За културата – вчера, днес и утре – в ефира на "Нашият ден" говори Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Андреева запознава слушателите с историческото развитие на Министерство на културата, като институция. Предшественик на министерството е Дирекцията на националната пропаганда до 1941 година по времето на Втората световна война. По-късно дейността в сферата се прехвърля на Комитета по наука, изкуство и култура. 60-те и 70-те години са особено активни и продуктивни за Комитета по култура, който отговаря за политиките в това направление. По думите на Андреева, парадоксално, но тогава институцията има по-добре функционираща структура.
През 90-те години настъпва още една промяна, когато за кратко Министерството обединява културата, образованието и науката, а през 2005 година, отново за кратък период, в страната работи Министерство на културата и туризма.
Диана Андреева, която се възприема за един от критиците на съвременното Министерство на културата, отчита, че неговото съществуване все пак е голямо постижение. Според нея въпреки желаните реформи и нуждата от надграждане е важно представителството на културата в политическия живот у нас.
"Аз съм от хората, които считат – по тази причина си позволявам и критики – че министерството не бива да се закрива. Но то трябва да се променя и реформира", заявява Андреева.
Според експерта са необходими промени, тъй като България изостава в някои отношения – като развитието на творческите индустрии и подкрепата за независимия сектор.
"Ние имаме един нелош написан преамбюл в Закона за закрила и развитие на културата за равнопоставеност на творците и организациите. Това е голямото предизвикателство за мен – да се търси от тук нататък още по-голяма равнопоставеност на частни, неправителствени, държавни и общински институции." Според Андреева новите реалности предполагат един по-разширен обхват на културната политика, насочен към културни и творчески индустрии.
Гостът в предаването отбелязва, че тази фискална година стартира със значително бюджетно увеличение за българската култура. Това е в резултат на редица протести, кръгли маси, интервюта, целящи да насочат публичното внимание към дефицитите в областта. Андреева е на мнение, че сега приоритет е как министерството ще делегира тези бюджети и какво ще постигне с тях. Според нея е време работещите в публично субсидираната сфера – музеи, театри, библиотеки, читалища, да получат заслуженото възнаграждение.
По отношение на стратегията за развитието на културата у нас, Андреева казва: "Досега, когато са правени опити за написване на Стратегия за развитието на българската култура, Министерството на финансите беше категорично, че каквото и да бъде написано, финансовата рамка остава консервативна, т.е. остава същата. Тук е голямото разминаване между желанията на хората в българската култура, написването на стратегия и реалното практическо приложение чрез остойностяването ѝ, чрез осигуряване на публични финанси."
Диана Андреева вярва, че една уважаваща себе си държава е редно да изведе като приоритети културата, образованието и здравеопазването. Това е посоката, в която се движим, но с твърде бавни темпове.
Директорът на Обсерваторията по икономика на културата прави бърз сравнителен анализ с други страни членки на Европейския съюз. Според Андреева България трябва да се съизмерва и да черпи опит най-вече от страните в Централна и Източна Европа – за съжаление те са ни изпреварили в културната си политика. За сравнение процентът БВП, отделен за култура, в тези страни варира межди 0,8% и 1,3%. У нас все още не можем да достигнем 0,6%.
За културата и младото поколение Андреева има нерадостен коментар, подкрепен от статистически данни:
"Миналата година заедно с организацията "Фабрика за идеи" и нейния директор Янина Танева, социологическата агенция "Маркет линкс" направихме изследване за потреблението и достъпа на българските граждани до културни дейности. Доста специфичен в негативен план е резултатът, защото между 60 и 80% от българските граждани или нямат достъп в населените места, или цената е фактор, или нямат навици, особено в целевата група на младите."
Като възможно решение, което би дало резултат в средносрочен план от десет години, Андреева посочва идеята за културни паспорти. Те биха осигурили достъп до културни продукти от най-ранна детска възраст до 26-годишна възраст. Равният достъп е вменен като дълг на Министерството на културата по Конституция, акцентира Андреева.
"Когато не си опитал, не си видял, не си участвал в една културна дейност, няма как да създадеш навици", казва културният експерт.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”. Не подозирах, че..
Изложбата "Католиците в България XVII-XX век“ – книжовно-документални свидетелства беше представена в Раковски, един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Експозицияята показва ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на Възраждането, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека..
Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари. Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на..
Концертът "Кларинетни силуети" по идея на музиканта Кристиян Калоянов ще бъде представен тази вечер в Първо студио на Българското национално радио от 19 часа. Ще бъдат изпълнени камерни шедьоври от репертоара за кларинет. Сред тях са творби на немските композитори Роберт Шуман и Йоханес Брамс. Ще звучат и произведения на Игор Стравински и на..
Нов поглед към живота и делото на Васил Левски предлага утвърденият историк, публицист и изследовател проф. Пламен Павлов в луксозното издание с 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. В навечерието на 152-годишнината от гибелта му се появява книгата "Васил Левски:..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg