Неотдавна компактдисковете, хартиените вестници, списанията съпътстваха живота ни и захранваха общественото любопитство. Какво се случи с папарашките снимки, които бяха неизменна част от популярната култура? Трансформираха ли се в ново явление?
Жанина Драгостинова, кинокритик, преводач и журналист, говори в "Нашият ден" по темата, провокирана от една изложба във Виенския музей на фотографията.
Драгостинова разказва за произхода на професията папарак и нейното наименование. 50-те и 60-те години на ХХ век са време на "Сладък живот" в Италия. Така кръщава Фелини един от култовите си филми, където персонажът на Марчело Мастрояни е журналист, залутан в лъскавия нощен живот на Рим. След него подтичва хайка папараци, един от които по случаен режисьорски избор се нарича Папарацо (Paparazzo). Ето как издебнатите снимки стават "папарашки", а авторите им – папараци. Нещо особено атрактивно във време, когато читателите на жълтите вестници жадуват да научат повече за своите любимци. Явлението съвсем естествено се прехвърля в САЩ, защото холивудската система на звездите предлага много повече възможности за лов.
"Отношенията между фотографите-папараци и звездите са отношения на любов и омраза", казва Жанина Драгостинова и споделя историята на един от участниците в австрийската изложба. Фотографът – преследвач на Елизабет Тейлър – накрая открива свои снимки в автобиографията на звездата. Звездите, от една страна, се притесняват да не бъдат изложени, но от друга страна, получават славата, за която живеят.
Като журналист и кинокритик, Драгостинова търси причините за замирането на жанра в началото на ХХI век. Една от тези причини е появата на социалните мрежи. Второто явление, което води до упадъка на жанра, е разпространението на фалшивите папарашки снимки. Моментът, в който звездите започват да сключват договори с жълти вестници и да инсценират "случайни" кадри, интересът към папараците утихва.
Драгостинова споделя още един интересен акцент от откриването на изложбата. Дългогодишният главен редактор на немскоезичното издание "Bild – Zeitung", журналистът Кай Дикман, разказал, че преди на последната страница на вестника задължително е имало папарашка снимка на някоя звезда. Сега тя е заменена със снимка от Инстаграм.
Отминало е времето, когато фотографите дебнат около хотели и басейни в очакване на безценния кадър.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Я да видим сега кой е № 1 в класациите и кой си позволява да диша във врата на величията "Металика" и AC/DC. Точно две години след последния си концерт у нас "Файв Фингър Дет Пънч" се завръщат отново в България като част от своето лятно европейско турне да ударят хедлайн в афиша на популярната поредица Sofia Solid. Треснята предстои в..
"Копче-топче" – една детска песничка в процес на сътворяване и историята на инж. Васил Ботев , който никога не се разделя със света на музиката. Разговорът в "Terra Култура" допълва Мими Колева – водеща в радио "Кърджали" и участничка в сезон 10 на "Гласът на България". Инж. Ботев е от хората, които вярват в значимостта на личния културен..
Часове след като посрещнахме Джулай морнинг "Terra Култура" отвежда своите слушатели до брега на Черно море. Един австриец, който вярва, че музиката лекува, ни очаква там със своите песни и любов към България. Армин Ян Хофман е на музикалната сцена вече 30 години. Преди точно 10 години, в търсене на жив контакт с истински музиканти, Армин..
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни списания и къде ли още не… е разговорът на Еми Барух с Иваша Христова и Анна Папазова. В предаването ще чуете и гласа на Виолета Апостолова - Лети, която показа своята фотографска серия "БЛИЗО И..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) . Участниците, програмата и категориите в конкурсната програма представя в "Нашият ден" Яна Георгиева – част от екипа на фестивала. Фестивалът ще бъде открит на 5 юли с пъстро шествие по древните..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
