Неотдавна компактдисковете, хартиените вестници, списанията съпътстваха живота ни и захранваха общественото любопитство. Какво се случи с папарашките снимки, които бяха неизменна част от популярната култура? Трансформираха ли се в ново явление?
Жанина Драгостинова, кинокритик, преводач и журналист, говори в "Нашият ден" по темата, провокирана от една изложба във Виенския музей на фотографията.
Драгостинова разказва за произхода на професията папарак и нейното наименование. 50-те и 60-те години на ХХ век са време на "Сладък живот" в Италия. Така кръщава Фелини един от култовите си филми, където персонажът на Марчело Мастрояни е журналист, залутан в лъскавия нощен живот на Рим. След него подтичва хайка папараци, един от които по случаен режисьорски избор се нарича Папарацо (Paparazzo). Ето как издебнатите снимки стават "папарашки", а авторите им – папараци. Нещо особено атрактивно във време, когато читателите на жълтите вестници жадуват да научат повече за своите любимци. Явлението съвсем естествено се прехвърля в САЩ, защото холивудската система на звездите предлага много повече възможности за лов.
"Отношенията между фотографите-папараци и звездите са отношения на любов и омраза", казва Жанина Драгостинова и споделя историята на един от участниците в австрийската изложба. Фотографът – преследвач на Елизабет Тейлър – накрая открива свои снимки в автобиографията на звездата. Звездите, от една страна, се притесняват да не бъдат изложени, но от друга страна, получават славата, за която живеят.
Като журналист и кинокритик, Драгостинова търси причините за замирането на жанра в началото на ХХI век. Една от тези причини е появата на социалните мрежи. Второто явление, което води до упадъка на жанра, е разпространението на фалшивите папарашки снимки. Моментът, в който звездите започват да сключват договори с жълти вестници и да инсценират "случайни" кадри, интересът към папараците утихва.
Драгостинова споделя още един интересен акцент от откриването на изложбата. Дългогодишният главен редактор на немскоезичното издание "Bild – Zeitung", журналистът Кай Дикман, разказал, че преди на последната страница на вестника задължително е имало папарашка снимка на някоя звезда. Сега тя е заменена със снимка от Инстаграм.
Отминало е времето, когато фотографите дебнат около хотели и басейни в очакване на безценния кадър.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби..
Днес на открита сцена "Мелницата" от 19:30 ч. в рамките на Международния фестивал "Дни на класиката в Балчик" ще се състои концертът "Посоки" на вокален ансамбъл "Спектрум". Ще прозвучат авторски акапелни пиеси, аранжименти на класически, фолклорни, поп и джаз теми за пет гласа и Loop station. Повече за събитието разказва Константин..
Днес в Пловдив в Зала "2019" на Градската художествена галерия се открива изложбата "Разговори с живописта" на Греди Асса. Художникът, носител на наградата "Захарий Зограф", представя над 55 живописни платна и едроформатни рисунки, създадени между 2010 и 2024 година. Десислава Маркова разговаря с Греди Асса – чуйте в звуковия файл:
В Котел започва IХ издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на града Коста Каранашев , а програмата включва демонстрации на автентично тъкане на котленски килими, народни танци и песни от различни етноси, фолклорни шествия и костюми, занаятчийски базар с ръчно изработени изделия,..
Днес е крайният срок за онлайн гласуването за песните финалисти в Националния конкурс за песен "Бургас и морето". Подборната комисия е допуснала 12 песни, а желаещите могат да дадат своя глас на официалния сайт на конкурса. Песента, събрала най-много гласове, ще спечели наградата на онлайн слушателите. Финалът на конкурса ще се проведе на 26 юли..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg