Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как са се изразявали възможност и вероятност през XIV век

Томичовият псалтир – правописът му следва правилата, установени от патриарх Евтимий
Снимка: @bulgarisme

Съмнения, предположения, очаквания и желание да предвидят бъдещето са владели хората преди векове, също както и нас днес. Оказва се, че и езиковите средства, с които са го изразявали, не са много по-различни от днешните, обобщава д-р Гергана Ганева, гл.ас. в катедрата "Кирилометодиевистика" на Софийския университет.

В предаването "За думите" тя представя изследването си върху ръкописи от Търновската книжовна школа, особено текстове на Патриарх Евтимий, и някои светски четива от епохата. Въпреки различния облик на речта, средствата са сходни.

Това е така, защото човешките езици почти не създават нови изразни средства, казва д-р Ганева. Езикът обаче така "умее" да ги използва, че успява да изрази и назове целия видим и невидим свят.

Периодът от XIV докъм XVII век е много важен, защото тогава протича процесът на отпадане на падежите в българския език, появяват се нови глаголни времена, преизказното наклонение и т.н.

XIV век е време на духовен и културен разцвет, на усилена книжовна дейност, ръководена от ярката фигура на Евтимий Търновски, който е и много талантлив писател, реформатор на правописа и създател на книжовна школа. Тъкмо Евтимиевият правопис се разпространява в Сърбия, Влашко, Молдова и Русия с ръкописите, пренесени там от учениците на последния български патриарх, потърсили спасение от османските нашественици.

Повече чуйте в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Храмът Джогеса в Корея

Да влезеш в манастир за един ден – в Сеул

Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..

публикувано на 14.11.25 в 17:21
 Проф. Румен Кастелов

Спорт, диета или хранителни добавки?

Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..

публикувано на 14.11.25 в 09:25

Физическият факултет на Софийския университет кани всички на Eсенен ден на отворените врати

В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..

публикувано на 14.11.25 в 08:35
Проф. Стефана Димитрова

В годината на 90-ия си юбилей проф. Стефана Димитрова представя своя "Лингвистичен роман"

На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...

публикувано на 13.11.25 в 08:25
Мария Боянова, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев (от ляво надясно) на събитие в столичен мол за разпространяване на образователните програми и продукти на Националния етнографски музей, както и актуалните изложби.

НЕМ – пазител на българската идентичност: 3 епизод – Образователни програми

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..

публикувано на 12.11.25 в 16:10