Спомен за Мехмед Карахюсеинов-Мето

Тази година – ден преди Коледа, ще се навършат 40 години от началото на Възродителния процес когато нашите сънародници от турски произход бяха принуждавани да сменят имената си. Между тях и един 39 годишен поет, преводач и художник – Мехмед Карахюсеинов, наричан от приятелите си просто Мето. На 2 февруари 1985 г., в знак на протест от налаганото му преименуване, той се самозапалва. Приятели успяват да го спасят, хвърляйки го в снега. Следват 5 години пълни с физическа болка и душевни страдания. На 3 май 1990 г. Мехмед Карахюсеинов си отива от този свят, както според него си отиват добрите хора – "тихо и незабележимо". Не знам дали днес съвестта гложди виновните за Възродителния процес, но със сигурност знам, че стиховете на Мето също "все ще се четат" и ще звучат:

"Добрите хора" се казва стихотворението, което току-що прозвуча. Пазим го в архива на предаването. Негов автор е поетът, преводач и художник Мехмед Карахюсеинов – Мето, който в знак на протест срещу насилствената смяна на имената на българските турци се самозапалва. Изпълнението е на актрисата Пепа Николова.

Що за човек е бил Мето и какъв е днес в спомените на близките и семейството – за това разговаряме с Алина Караханова – негова племенница.

Такъв е Мето в очите на племенницата му. От поетесата, сценаристката и правозащитничката Малина Томова (на снимката в текста), която, уви, ни напусна също много рано., научаваме какъв е бил и в очите на приятелите му.

"Един от малкото български поети, които препокриват съзнанието си за това, което пише, със съзнанието за своята позиция за света. Целият му живот наистина се побира в тези два въпроса : "Защо се родих, Господи, защо си отивам?" Цялата му постановка към отделния човек е трагична и кристално изчистена от всякакви съмнения за неговата позиция... Самият Мето се възприема за виновник за злините, "Виновен съм, да" поемайки вината като изкупление на всички безумства, които са извършени, целия културен модел на подмяна, който е съществувал в обществото и от който ние не сме се освободили – оцеляването на всяка цена и със всички средства. ... Идеалът на почтеността, нравствеността и залагането на собствени си живот – наистина това е абсолютна алтернатива на българския културен модел и ние днес сме свидетели, че той не приема този идеал – на почтеността и нравственото присъствие, идеала на Духа." – казва Малина Томова.

Тези думи на Малина също са от архива на "Познати и непознати". Не е изненада, че думите ѝ за българския културен модел, който трудно приема различния, звучат актуално и днес. Очевидно е, че тази тема не трябва да заглъхва, за да не се повтарят подобни грешки и трагедии никога вече. А разговорът ни с Алина продължава с нещо необяснимо – как така картина на Мето е пресъздадена от автора на корицата на стихосбирката "Болката на откровението" Любомир Славков, с когото никога не са се познавали. Продължава и с разказ за една лична история , която спокойно може да се нарече Ходене по мъките – история на дъщеря му Севара за връщане рождното име на баща ѝ, а и нейното.

Месеци след смъртта на Мехмед Карахюсеинов се ражда и така мечтаният приживе син Аспар (на снимката вдясно). Огромна травма е да израснеш без баща, но още по-голяма травма е никога да не си го виждал, а да го търсиш в картини, стихове и спомени на близките. Какъв е образът на баща му в очите на Аспар?

Очевидно развълнуван от разговора, порасналият син Аспар не можа да подбере стихове, които да цитира, но в следващия трак звучи още едно стихотворение на Мето.