Под надслов "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.
В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.
В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.
Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.
На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."
Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.
Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл:
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в целодневна програма ще бъдат показани всички най-добри постижения от изминалата година във всяка една област на седмото изкуство. Общо 90 филма, колкото и са и годините, които Съюзът на българските..
Филмът на трикратно номинираната за "Оскар" Агнешка Холанд "Зелена граница" е отличен с няколко награди, сред които специалната награда на журито от Венеция '23 и е с номинация за "Златен лъв". Тридесет години след "Европа, Европа", новият ѝ филм разказва за реален случай. В така наречената "зелена граница" – гориста и блатиста местност между..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано художествено образование на учениците от 8 до 12 клас в изложбени зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново. Представени са трите специалности – "Художествена дърворезба", "Интериорен дизайн" и..
Преди броени дни Венеция се превърна в първия град, който наложи туристическа такса за посетителите, които не идват, за да нощуват там. Художникът Стефан Попдимитров , който редакторът на "Нашият ден" Василена Мирчева срещна по време на Венецианското биенале, споделя своето усещане за Венеция като център на световната култура ...
Литературният проект "Пощенска кутия за приказки" вече над десет години скъсява дистанцията между текст и публика в сферата на ситуационната литература – където през хумора авторите и читателите се свързват със сегашния момент и настоящата реалност. Гост в "Нашият ден" е Гергана Турийска – поетеса, текстописец, създателка на "Пощенска..
С какво ще изненада публиката третото издание на един от най-впечатляващите европейски фестивали на светлините – Lunar? Фестивалът Lunar ще се проведе..
В Hostgallery - София се открива самостоятелната изложба на Венцислав Занков "Тренировки "Изходи:- упражнения 2024". Експозицията е неочакван завой и..
По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg