Посланията от срещата на Христос с хананейката

17-ата неделя след Петдесетница евангелският текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. Христос пътува през земите Тирска и Сидонска, където Го среща една жена хананейка, езичница. Чула за чудесата, които върши с висок глас тя моли Спасителя да излекува от бяс болната ѝ дъщеря. Спасителят не ѝ обръща никакво внимание, дори не я поглежда. Ако на някой от нас му се случи да бъде така пренебрегнат той би се отчаял и би престанал да проси помощ. Хананейката обаче продължила да върви по дирите на Сина Божи със своята молба. Макар Спасителят да знае силата на вярата на тази жена Той продължава да не чува нейната молба. Така Сърцеведът порицава гордостта на евреите, които смятат, че произходът им се явява едва ли не входен билет за рая. Синът Божи ни дава да разберем, че в Царството Божие може да влезе всеки без значение на произход, пол и раса, стига той убедено да вярва. От една страна това е удивителен разказ за това какво е вярата, а от друга ни разкрива какви са отношенията между човека и Бога - отношения, които се градят върху постоянни парадокси, отношения, които са толкова дълбоко лични, че е абсолютно невъзможно отвън да видиш техния механизъм. Заедно с културолога д-р Слава Янакиева разговаряме за посланията от срещата на Христос с хананейката.

Как се развива богомилството? Защо то се възражда в България през 21 и каква е новобогомилската апологетика научаваме от проф. Иван Христов, преподавател в БФ при СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на Mеждународния проект "Богомилството в историята и в наши дни".