На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
Добромир Тонев
С това стихотворение на един от най-виртуозните български поети, Добромир Тонев, почитаме паметта на писателя Христо Карастоянов в деня на неговото рождение.
Филмът "Гео Милев в лабиринта на времето", в който Христо Карастоянов е основен участник с романа си "Една и съща нощ", ще бъде излъчен в памет на големия български писател, напуснал този свят преди по-малко от месец. Прожекцията ще се състои днес в кино "Одеон" от 18 ч.
Човек с вродено чувство за самоирония, свободен и лишен от всякаква провинциалност – такъв е Христо Карастоянов в спомените на своите съмишленици. Автор на над 30 книги, сред които "Една и съща нощ", "Животът няма втора половина", "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът". Носител на всички големи национални награди за литература в България, Карастоянов е един от най-важните ни писатели, макар и не достатъчно познат за масовия читател.
В "Нашият ден" режисьорът Костадин Бонев си спомня за Карастоянов, за приятелството и съвместната работа с него по филма "Гео Милев в лабиринта на времето".
Това приятелство започва през 80-те години, когато Бонев предлага на Карастоянов да работят заедно по документален филм , посветен на 1934 година. В крайна сметка сценарият не се получава, но режисьорът и писателят остават добри приятели през годините.
"Много е трудно да се говори за литературата на Христо Карастоянов, още повeче за човека Христо Карастоянов. Винаги съм приемал различните видове изкуства като система от кодове – те си имат свой собствен език и код. Химията се получава тогава, когато кодът на моето мислене съвпадне с това, което е написал определен автор. С ръка на сърцето трябва да си призная, че има изключително утвърдени български писатели, които просто не мога да ги чета. При Христо Карастоянов е обратното. Много е особено, когато думи, написани на хартия, ги възприемаш като свои собствени. Нещо такова се получаваше с определени произведения на Христо", казва Бонев. По неговите думи поредицата от силни книги, които Карастоянов успява да създаде през 90-те години и в началото на века, "са като едно опъване на прашка, за да изстреля романа "Една и съща нощ".
За вдъхновението да създаде филм по романа Бонев разказва: "Започнах да чета "Една и съща нощ" в автобус към Гърция и прочетох две глави, докато стигнах границата. Изпитах непреодолимо желание да го чуя, обадих му се, обявих го за велик. Постепенно беше естествено, особено след като той направи спектакъла с Иван Добчев в Народния театър, да се опитаме да направим сценарий за филм."
Заедно със сценариста Константин Петров правят добър художествен сценарий, който комисията за игрално кино не одобрява. Документалният филм се появява напук на това решение.
"Бях толкова погълнат от прозата на Христо, че решихме да компилираме нещата, в които особено много личи неговата емоционалност, личното му отношение към Гео Милев, което по някакъв начин е адекватно на документалното кино и така се създаде този филм", споделя Бонев.
Хората, които днес отидат да видят филма, ще станат свидетели на неподправената емоция, с която Христо Карастоянов се отнася към това историческо време и неговите проблеми. А тези проблеми, според режисьора, се усещат като днешни.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В последното издание на литературния салон на "Хумор и сатира" четем "Хамлет". Не само защото има страници, които трябва да четем често, много, до полуда. Не само защото търсим онзи катарзис, който, както ни обещава Аристотел, проблясва някъде пред нас, след страха и съпреживяването. А защото това е "Хамлет" в два много различни, но същевременно..
Паметна плоча на основателя на " Щурците " Кирил Маричков беше открита на фасадата на дома му в София. Инициативата е на д-р Ваня Тагарева, зам.-председател на Столичния общински съвет, и на семейството на музиканта, което организира и официалната церемония. Проектант на паметната плоча е архитект Станислав Константинов. Фронтменът на "Щурците"..
Музей, посветен на героя на Алеко Константинов Бай Ганьо, беше открит през май в казанлъшкото село Енина. От там е прототипът на героя Ганьо Сомов, а потомъкът му Румен Сомов решава и успява да създаде музей на своя далечен предшественик. Многобройните артефакти, свързани с Алеко и Бай Ганьо, са събирани от него дълги години, преди да се стигне..
Как Pole Dance (танцът на пилон) съчетава спорт и изкуство и набира популярност в България през последните 15 години? Каква е разликата между Pole Sport, Pole Art и Pole Exotic и доколко това занимание разкрива женската енергия – разказва в "Нашият ден" София Христова . Чуйте разговора в звуковия файл:
Художествената галерия - Русе открива днес от 18:00 ч. изложбата "Плевенски художници" – представителна експозиция с участието на над 50 автори от Плевен и региона. Николай Неделчев – Кокала, председател на Представителството на Съюза на българските художници в Плевен, известно като Дружеството на плевенските художници, разказва повече за..
"Глад 2.0" е изложбата, с която Националният военноисторически музей ще отбележи своята 109-годишнина. Откриването е на 3 юли, а на 4 юли е предвиден..
От 3 до 14 юли в галерия "Интро" в София ще бъде представена изложба на проекта "Home". Проектът "Дом" е интердисциплинарен културен продукт с..
"Чорлав Петър" от Хайнрих Хофман излиза за първи път на български език в превод на Любомир Илиев. Детската класика се ражда като идея малко преди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg