На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
Добромир Тонев
С това стихотворение на един от най-виртуозните български поети, Добромир Тонев, почитаме паметта на писателя Христо Карастоянов в деня на неговото рождение.
Филмът "Гео Милев в лабиринта на времето", в който Христо Карастоянов е основен участник с романа си "Една и съща нощ", ще бъде излъчен в памет на големия български писател, напуснал този свят преди по-малко от месец. Прожекцията ще се състои днес в кино "Одеон" от 18 ч.
Човек с вродено чувство за самоирония, свободен и лишен от всякаква провинциалност – такъв е Христо Карастоянов в спомените на своите съмишленици. Автор на над 30 книги, сред които "Една и съща нощ", "Животът няма втора половина", "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът". Носител на всички големи национални награди за литература в България, Карастоянов е един от най-важните ни писатели, макар и не достатъчно познат за масовия читател.
В "Нашият ден" режисьорът Костадин Бонев си спомня за Карастоянов, за приятелството и съвместната работа с него по филма "Гео Милев в лабиринта на времето".
Това приятелство започва през 80-те години, когато Бонев предлага на Карастоянов да работят заедно по документален филм , посветен на 1934 година. В крайна сметка сценарият не се получава, но режисьорът и писателят остават добри приятели през годините.
"Много е трудно да се говори за литературата на Христо Карастоянов, още повeче за човека Христо Карастоянов. Винаги съм приемал различните видове изкуства като система от кодове – те си имат свой собствен език и код. Химията се получава тогава, когато кодът на моето мислене съвпадне с това, което е написал определен автор. С ръка на сърцето трябва да си призная, че има изключително утвърдени български писатели, които просто не мога да ги чета. При Христо Карастоянов е обратното. Много е особено, когато думи, написани на хартия, ги възприемаш като свои собствени. Нещо такова се получаваше с определени произведения на Христо", казва Бонев. По неговите думи поредицата от силни книги, които Карастоянов успява да създаде през 90-те години и в началото на века, "са като едно опъване на прашка, за да изстреля романа "Една и съща нощ".
За вдъхновението да създаде филм по романа Бонев разказва: "Започнах да чета "Една и съща нощ" в автобус към Гърция и прочетох две глави, докато стигнах границата. Изпитах непреодолимо желание да го чуя, обадих му се, обявих го за велик. Постепенно беше естествено, особено след като той направи спектакъла с Иван Добчев в Народния театър, да се опитаме да направим сценарий за филм."
Заедно със сценариста Константин Петров правят добър художествен сценарий, който комисията за игрално кино не одобрява. Документалният филм се появява напук на това решение.
"Бях толкова погълнат от прозата на Христо, че решихме да компилираме нещата, в които особено много личи неговата емоционалност, личното му отношение към Гео Милев, което по някакъв начин е адекватно на документалното кино и така се създаде този филм", споделя Бонев.
Хората, които днес отидат да видят филма, ще станат свидетели на неподправената емоция, с която Христо Карастоянов се отнася към това историческо време и неговите проблеми. А тези проблеми, според режисьора, се усещат като днешни.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Създадени през последната година, картините на Веселин Начев припомнят важни филми на световноизвестни режисьори като Микеланджело Антониони, Виторио и Паоло Тавиани, Лукино Висконти, Нагиса Ошима, Ален Рене, Мартин Скорсезе, Клод Соте, Гаспар Ное, Бернардо Бертолучи и Алфред Хичкок. Целта обаче е отвъд просто напомнянето за филмите, а..
Този въпрос и отговорът му са в основата на експеримента на режисьора Марий Росен и формата "Текстът говори на Автора". Вече трета година и авторът, и екипът на представленията, и публиката участват в него с интерес. Тази вечер (22 май) от 19 часа в галерия "Прегърни ме" ще се състои срещата на писателката Яна Борисова с един от разказите в..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . В 11:00 ч. читалните на НИБКМ се изпълниха с участници във второто издание на инициативата Голямата диктовка II – "Пазител на българския..
На 22 май 2025 г. (четвъртък), от 17:00 ч., Регионалният исторически музей – Враца ще представи първия том на сборника "Известия на Регионалния исторически музей – Враца". Събитието ще отбележи едно ново начало в дългогодишната традиция на научни публикации, свързани с културно-историческото наследство на Северозападна България. Сборникът е..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука ". Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите – от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Събитието събира под един покрив културно и научно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg