На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
Добромир Тонев
С това стихотворение на един от най-виртуозните български поети, Добромир Тонев, почитаме паметта на писателя Христо Карастоянов в деня на неговото рождение.
Филмът "Гео Милев в лабиринта на времето", в който Христо Карастоянов е основен участник с романа си "Една и съща нощ", ще бъде излъчен в памет на големия български писател, напуснал този свят преди по-малко от месец. Прожекцията ще се състои днес в кино "Одеон" от 18 ч.
Човек с вродено чувство за самоирония, свободен и лишен от всякаква провинциалност – такъв е Христо Карастоянов в спомените на своите съмишленици. Автор на над 30 книги, сред които "Една и съща нощ", "Животът няма втора половина", "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът". Носител на всички големи национални награди за литература в България, Карастоянов е един от най-важните ни писатели, макар и не достатъчно познат за масовия читател.
В "Нашият ден" режисьорът Костадин Бонев си спомня за Карастоянов, за приятелството и съвместната работа с него по филма "Гео Милев в лабиринта на времето".
Това приятелство започва през 80-те години, когато Бонев предлага на Карастоянов да работят заедно по документален филм , посветен на 1934 година. В крайна сметка сценарият не се получава, но режисьорът и писателят остават добри приятели през годините.
"Много е трудно да се говори за литературата на Христо Карастоянов, още повeче за човека Христо Карастоянов. Винаги съм приемал различните видове изкуства като система от кодове – те си имат свой собствен език и код. Химията се получава тогава, когато кодът на моето мислене съвпадне с това, което е написал определен автор. С ръка на сърцето трябва да си призная, че има изключително утвърдени български писатели, които просто не мога да ги чета. При Христо Карастоянов е обратното. Много е особено, когато думи, написани на хартия, ги възприемаш като свои собствени. Нещо такова се получаваше с определени произведения на Христо", казва Бонев. По неговите думи поредицата от силни книги, които Карастоянов успява да създаде през 90-те години и в началото на века, "са като едно опъване на прашка, за да изстреля романа "Една и съща нощ".
За вдъхновението да създаде филм по романа Бонев разказва: "Започнах да чета "Една и съща нощ" в автобус към Гърция и прочетох две глави, докато стигнах границата. Изпитах непреодолимо желание да го чуя, обадих му се, обявих го за велик. Постепенно беше естествено, особено след като той направи спектакъла с Иван Добчев в Народния театър, да се опитаме да направим сценарий за филм."
Заедно със сценариста Константин Петров правят добър художествен сценарий, който комисията за игрално кино не одобрява. Документалният филм се появява напук на това решение.
"Бях толкова погълнат от прозата на Христо, че решихме да компилираме нещата, в които особено много личи неговата емоционалност, личното му отношение към Гео Милев, което по някакъв начин е адекватно на документалното кино и така се създаде този филм", споделя Бонев.
Хората, които днес отидат да видят филма, ще станат свидетели на неподправената емоция, с която Христо Карастоянов се отнася към това историческо време и неговите проблеми. А тези проблеми, според режисьора, се усещат като днешни.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg