Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кои са героите на нашето време?

Снимка: Pixabay

Какво е да си герой? Как се раждат героите и каква е ролята им в различните исторически епохи? Нужни ли са ни герои сега и как си ги представяме? Заедно с: доц. д-р Камелия Спасова, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ, Димитър Кенаров, поет и журналист и Стефан Стефанов, писател беседваме върху тези въпроси.

Герой в общия смисъл е личност, която в поведението си проявява изключителни качества и способности. Понятието "герой" има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат не в своя полза, а в полза на обществото. По-частно разбиране за герой в този смисъл е "национален герой".

В художествен контекст, например в литературата или оперната музика, "герой" се нарича всяко лице, вземащо участие в действие и играещо определена роля. Както в общественото виждане на думата в изкуството също може да се влага оценъчен смисъл – "положителен герой" или "отрицателен герой".

В разговора разсъждаваме и върху думите на проф. д-р Пламен Бочков: "Многобройни са филмовите версии на героичните митове, главно от старогръцката митология, което подсказва за един силен и траен във времето интерес именно към този дял на митологията. Италианската филмова индустрия през 50-те и 60-те години на ХХ век произвежда поредица от филми на героико-митологична тематика с огромен успех, превърнали се във филмови класики като "Херкулес" "Седемте срещу Тива", "Язон и аргонавтите" и др. Холивуд не остава безучастен и превръща митологичните сюжети в безкраен източник на сценарии за нови и нови версии на митовете за герои. В началото е епосът "Бен Хур", ненадминат и до днес по определени кинематографични показатели, а в последните години такива са филмите за Херкулес, поредицата за скандинавския бог Тор, Прометей, титаните и пр."

Чуйте цялото предаване в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Радиодеца" откриват сезона с песен и усмивка

В рубриката "Културният ни компас" отправяме една покана за събитие на Българско национално радио . Вокалната група "Радиодеца" ще открие сезона с много песни и настроение днес от 19 часа в Първо студио на БНР . В програмата ще прозвучат познати и незабравими детски песни като "Зайченцето бяло" и "Есен в гората" на Петър Ступел ,..

обновено на 10.10.25 в 10:32

Есенен ритъм край морето: старт на Tales of Sinemoria в Синеморец

Продължаваме с едно събитие от родното Черноморие.  Tales of Sinemoria е музикален фестивал в Синеморец , който се стреми да докаже, че лятото не е свършило и че морски истории можем да пишем дори в началото на октомври. Днес започват концертите от първото издание на фестивала, а повече за музикантите, които ще се изявят, и за атмосферата в..

обновено на 10.10.25 в 10:25

Младият писател Боян Боев ще срещне русенци със своите истории

Днес в Русе започва петото издание на литературния фестивал "Писмените съкровища на Долен Дунав" . От 18:00 часа в зала "Заседателна" на Регионална библиотека "Любен Каравелов" гостите и жителите на града ще могат да се срещнат с младия писател Боян Боев и да се запознаят с неговото творчество. Боян Боев е роден в град Ямбол..

обновено на 10.10.25 в 10:11

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47