"Първата ми среща с тъкани от фолклора беше с останалото от гардеробите на двете ми баби – ръчно тъкана вълнa, копринен и памучен кенар, щамповани одеяла, солирани бръчници, дантелени покривки, завеси... Опитвах да науча повече за произхода им, техниките на създаване, декоративните мотиви, традиционни конструкции. Натъквах се на сходни мотиви и цветове в снимки от Анадола, в декоративното изкуство на Персия, в черга от Египет, в килими от Мароко, Мексико, Чили... Това е вселена, подлежаща на опознаване." 
Така Мариета Ценова разказва за интереса си към тъканите от фолклора, осъзнавайки тяхната ценност и необходимостта от съхранение, но и възможността да се използват в изкуството.
Не става дума да се сглобяват цели автентични носии от един район например, разказва тя, защото това е невъзможно от частите, които са останали поради различни житейски обстоятелства. Тя решава да съхрани красотата им, като ги "вкарва" в своята арт фотография, обличайки различни жени в тях. Това не са манекени, а хора с различни професии.
Парчета дантела, бродирана възглавница, бръчник, одеяло и пр. се превръщат в необичайни облекла, комбинациите се сговарят. Резултатът е "F for Folklore, F for Frida" – фотографската изложба на Мариета Ценова в галерия U.P.A.R.K., Пловдив. 
Фрида Кало "се намесва" в работите като икона на влиянието на фолклора върху изкуството. Изложбата за нея пътува по световните галерии и, както пише Мариета Ценова в текста си: "Фрида Кало от локален артист се превърна в световен посланик на красотата, а нейният образ провокира интерпретации през различни културни традиции".
Изложбата на Мариета Ценова предизвиква вниманието на публиката към "визуалните кодове на декоративните изкуства и фолклора", към връзката между тях, която ги обогатява взаимно и превръща нейните фотографии в нещо различно. Тя провокира и размисли за днешната употреба на фолклора – за пропагандни и националистически тези, за превръщането му в ерзац, за изчезването на автентичността му.
Чуйте Мариета Ценова:
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
