"Първата ми среща с тъкани от фолклора беше с останалото от гардеробите на двете ми баби – ръчно тъкана вълнa, копринен и памучен кенар, щамповани одеяла, солирани бръчници, дантелени покривки, завеси... Опитвах да науча повече за произхода им, техниките на създаване, декоративните мотиви, традиционни конструкции. Натъквах се на сходни мотиви и цветове в снимки от Анадола, в декоративното изкуство на Персия, в черга от Египет, в килими от Мароко, Мексико, Чили... Това е вселена, подлежаща на опознаване." 
Така Мариета Ценова разказва за интереса си към тъканите от фолклора, осъзнавайки тяхната ценност и необходимостта от съхранение, но и възможността да се използват в изкуството.
Не става дума да се сглобяват цели автентични носии от един район например, разказва тя, защото това е невъзможно от частите, които са останали поради различни житейски обстоятелства. Тя решава да съхрани красотата им, като ги "вкарва" в своята арт фотография, обличайки различни жени в тях. Това не са манекени, а хора с различни професии.
Парчета дантела, бродирана възглавница, бръчник, одеяло и пр. се превръщат в необичайни облекла, комбинациите се сговарят. Резултатът е "F for Folklore, F for Frida" – фотографската изложба на Мариета Ценова в галерия U.P.A.R.K., Пловдив. 
Фрида Кало "се намесва" в работите като икона на влиянието на фолклора върху изкуството. Изложбата за нея пътува по световните галерии и, както пише Мариета Ценова в текста си: "Фрида Кало от локален артист се превърна в световен посланик на красотата, а нейният образ провокира интерпретации през различни културни традиции".
Изложбата на Мариета Ценова предизвиква вниманието на публиката към "визуалните кодове на декоративните изкуства и фолклора", към връзката между тях, която ги обогатява взаимно и превръща нейните фотографии в нещо различно. Тя провокира и размисли за днешната употреба на фолклора – за пропагандни и националистически тези, за превръщането му в ерзац, за изчезването на автентичността му.
Чуйте Мариета Ценова:
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
