Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коя е Баба Марта – митове, поверия, символика

Честита Баба Марта!

Снимка: Pixabay

1 март не е просто един обикновен ден от календара, а символ на промяна и ново начало. Малки и големи с трепет очакват празника, на който се подаряват най-разнообразни, изработени с грижа, бяло-червени мартеници. Те се носят с гордост и радост и са най-важния моден аксесоар на този специален ден. Слънцето, което вече започва да грее по-ярко, изпраща послание на природата, че зимата отстъпва и пролетта наближава с бързи стъпки. Хората започват да се усмихват повече с разцъфнали нови надежди.

Повече за днешния празник, традициите и какво ще остане за бъдещите поколения в "Нашият ден" разказва музейният педагог Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей.

Легендите, свързани с образа на Баба Марта, са многобройни. Променливият характер на месец март се отъждествява с настроенията на митологичната старица. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, за да се докосне до хората в този период на годината, разказва музейният педагог. 

Балтаджиева обяснява, че мартеницата е запазаила своята изначална функция – да носи здраве, да предпазва от уроки, да измолва плодородие от природата. Освен бял и червен конец в различните части на страната са се вплитали и други символични елементи – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и др.

В митологичното народно битие са възникнали множество обичаи, свързани с омилостивяването на Баба Марта. Вярвало се е, че старицата обича деца и млади хора, затова е било препоръчително на 1 март възрастните да си остават вкъщи. Да се изчисти дома и да се изнесат на показ червените дрехи, престилки и черги са други действия, които биха зарадвали Баба Марта, за да донесе тя със себе си хубавото време.

Разговора с Росица Балтаджиева чуйте в звуковия файл: 


Със своите познания по темата към разговора се присъединява и д-р  Лилия Старева – философ, писател и фолклорист. Тя ни призовава да си пожелаем всичко хубаво, което искаме да ни се случи в този магичен, преходен ден.

Фолклористът обръща внимание, че мартеницата е приета в списъка на материалното културно наследство, като вносители са България, Румъния, Северна Маледония и Молдова. По думите на Старева това са все територии, които в хода на времето са обитавани от българи и те вероятно са допринесли за утвърждаване на празника по тези места.

Произхода на празника може да се проследи до дълбока древност, казва Старева. Ако се вгледаме в образа на Баба Марта, в нейното завръщане тъкмо в най-граничното време – между зимата и пролетта, в прехода между смърт и препраждане – в лицето на старицата можем да открием култа към Богинята Майка.

Според Старева празникът и мартениците свидетелстват за "космическата разкрепостеност на българския народ", който дори в най-сакралните моменти вярва в общуването с други светове и в магията на изреченото. Това изисква самочувтсвие и е свързано с философията на безсмъртието, характерна за българското митологично самосъзнание, обяснява Старева.

Самата мартеница е наситена с богата символика. В нея се преплитат червеното и бялото или мъжът и жената, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е символ на почит към женското начало, към майката, към природата.

Закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, по думите на Сатрева, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към съучастие в процеса на прераждане.

Мартеницата е израз на желанието да се случват добрите неща.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ваньо Стоилов

"Ноти от мелодията на живота" е новата книга на журналиста Ваньо Стоилов

Поредната трета книга на Ваньо Стоилов , озаглавена "Ноти от мелодията на живота" вече е на книжния пазар. "Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024", разказа Ваньо Стоилов, който е кореспондент на в. "24 часа" за област Стара Загора и се занимава с журналистика вече 45 години. Десет са публикациите..

обновено на 31.07.25 в 18:08

Лъчезар Бояджиев показва коне без конници в "Квадрат 500"

До 28 септември в Националната галерия "Квадрат 500" може да бъде разгледана изложбата на Лъчезар Бояджиев "Във ваканция… Corpus Equorum". В нея съвременния артист показва огромната си колекция от изображения на конни паметници от стотици точки по света, от които авторът на шега е премахнал ездачите. Куратори на изложбата са Овюл Дормушоглу и Джоана..

публикувано на 31.07.25 в 17:15

Железните хора на фотографа Йеле Крингс

Йеле Крингс е фотограф, писател и режисьор, който е реализирал проекти по целия свят. Негови творби са награждавани и публикувани в National Geographic, The Economist и The Guardian. Тази вечер на сцена "Централни хали" ще бъде открита изложбата му "Железни хора", представяща войната в Украйна през реалния живот на железопътните работници и техните..

публикувано на 31.07.25 в 16:25

Първо морско издание на фестивала LUNAR

Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си издание "Море от светлини" фестивалът ще преобрази със светлинното изкуство не само градската среда, но и едни от най-завладяващите природни забележителности на брега на Южното ни Черноморие...

публикувано на 31.07.25 в 12:46

Цигулка в ритъма на Щраус: Таня Джарова и духът на Виена

Седмица преди едно от най-значимите културни събития за годината в България – турнето на  "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра", в рубриката "Разговорът" срещаме публиката с концертмайстора на формацията – изключителната цигуларка Таня Джарова-Салюстио. Родом от България, живееща и творяща във Виена, Джарова не само е майка на четири деца, но и водеща..

обновено на 31.07.25 в 11:46