1 март не е просто един обикновен ден от календара, а символ на промяна и ново начало. Малки и големи с трепет очакват празника, на който се подаряват най-разнообразни, изработени с грижа, бяло-червени мартеници. Те се носят с гордост и радост и са най-важния моден аксесоар на този специален ден. Слънцето, което вече започва да грее по-ярко, изпраща послание на природата, че зимата отстъпва и пролетта наближава с бързи стъпки. Хората започват да се усмихват повече с разцъфнали нови надежди.
Повече за днешния празник, традициите и какво ще остане за бъдещите поколения в "Нашият ден" разказва музейният педагог Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей.
Легендите, свързани с образа на Баба Марта, са многобройни. Променливият характер на месец март се отъждествява с настроенията на митологичната старица. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, за да се докосне до хората в този период на годината, разказва музейният педагог.
Балтаджиева обяснява, че мартеницата е запазаила своята изначална функция – да носи здраве, да предпазва от уроки, да измолва плодородие от природата. Освен бял и червен конец в различните части на страната са се вплитали и други символични елементи – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и др.
В митологичното народно битие са възникнали множество обичаи, свързани с омилостивяването на Баба Марта. Вярвало се е, че старицата обича деца и млади хора, затова е било препоръчително на 1 март възрастните да си остават вкъщи. Да се изчисти дома и да се изнесат на показ червените дрехи, престилки и черги са други действия, които биха зарадвали Баба Марта, за да донесе тя със себе си хубавото време.
Разговора с Росица Балтаджиева чуйте в звуковия файл:
Със своите познания по темата към разговора се присъединява и д-р Лилия Старева – философ, писател и фолклорист. Тя ни призовава да си пожелаем всичко хубаво, което искаме да ни се случи в този магичен, преходен ден.
Фолклористът обръща внимание, че мартеницата е приета в списъка на материалното културно наследство, като вносители са България, Румъния, Северна Маледония и Молдова. По думите на Старева това са все територии, които в хода на времето са обитавани от българи и те вероятно са допринесли за утвърждаване на празника по тези места.
Произхода на празника може да се проследи до дълбока древност, казва Старева. Ако се вгледаме в образа на Баба Марта, в нейното завръщане тъкмо в най-граничното време – между зимата и пролетта, в прехода между смърт и препраждане – в лицето на старицата можем да открием култа към Богинята Майка.
Според Старева празникът и мартениците свидетелстват за "космическата разкрепостеност на българския народ", който дори в най-сакралните моменти вярва в общуването с други светове и в магията на изреченото. Това изисква самочувтсвие и е свързано с философията на безсмъртието, характерна за българското митологично самосъзнание, обяснява Старева.
Самата мартеница е наситена с богата символика. В нея се преплитат червеното и бялото или мъжът и жената, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е символ на почит към женското начало, към майката, към природата.
Закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, по думите на Сатрева, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към съучастие в процеса на прераждане.
Мартеницата е израз на желанието да се случват добрите неща.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите творби на адрес nkyanaki_petrov3@abv.bg . В категория "Поезия" могат да бъдат изпратени до три стихотворения, а в раздел "Проза" – произведения с дължина до три стандартни страници...
Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България". Трудът разкрива съдбата на царя в изгнание. В изданието авторът продължава да изследва родната история от XIII и XIV век след неговите трудове "Истинската история на Видинското княжество" и "Домът..
Старозагорският драматичен театър ще представи тази вечер най-новата си премиера – спектакъла "Многострадалната Геновева или летопис на едно въстание". Първата среща с публиката ще се състои на сцената на Античния форумен комплекс "Августа Траяна" в Стара Загора . Постановката е резултат от съвместната работа на утвърден екип: драматизацията е дело..
Предстоят три дни приключенско кино под звездите в "Лятна филмомания " . Фестивалът в Банско ще предложи избрани филми от миналогодишното издание на Банско филм фест. Селекцията включва най-добрите планинарски, приключенски и екстремни филми през последната година. Жителите и гостите на Банско ще се насладят на 9 филма от България, Полша, Италия,..
Габровската художничка Пепа Църова представя в Троян, в "Серяковата къща", от 18:00 часа своята самостоятелна изложба "Разговор за градини и поляни". Изложбата е съвместен проект на галерия "Серякова къща" – Троян, и галерия "Орловска 10" – Габрово, и поставя начало на бъдещо сътрудничество между двете експозиционни пространства. С авторката Пепа..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg