Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с лечението и ако вече не е фатално късно.
И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка", Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?
Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".
Как трябва да се обича родината
"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.
Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."
Трети март – българският Ден на благодарността
"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода.
Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
* По Хана Аренд
Снимка – БНР
"За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред". Думите са на Посланик Иван Станчов, основател на Карин дом – една от първите граждански организации у нас, още от 1996 г. Най-важната мисия на Дома е да помогне на всяко дете да расте щастливо, да има възможност да учи и да се развива...
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница", психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. Повече от 15 години е била училищен психолог. "От 25 години работя като..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична геополитическа конюнктура в света, която се променя драматично, бих казал, през последните няколко години от пандемията насам. България, като цяло, винаги е била чувствителна към тези промени. И на..
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg