Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Баналността на патриотизма*

Силвия Недкова (вдясно) и Михайлина Павлова
Снимка: БНР

Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с  лечението и ако вече не е фатално късно.

И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка",  Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?

Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".

Как трябва да се обича родината

"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.

Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."

Трети март – българският Ден на благодарността

"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода. 

Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

*  По Хана Аренд

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Владислав Миланов и д-р Антоанета Начева

Езикът на политиците е неразбираем, зад него не откриваме човека

Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов :  "Чистото и задълбочено политическо..

публикувано на 28.07.25 в 08:55
Георги Трайков пред очакващите реставрация мебели

Теория и практика на реставрирането

Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..

публикувано на 27.07.25 в 10:05

Завистта и клеветата

В неделното евангелско четиво Христос излекува двама слепци и един, обхванат от бяс ням човек. За Сина Божи, който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, но винаги показва, че истинският носител на..

публикувано на 27.07.25 в 09:35
Валентин Вълканов

Борисов и Пеевски – феномените на българската демокрация

Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус"  днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас . Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Какво..

публикувано на 26.07.25 в 09:05
Доц. Жана Попова

Журналистите не бива да спират да пишат за това кой проверява проверяващия

Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул"  коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..

публикувано на 25.07.25 в 15:20