Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Баналността на патриотизма*

Силвия Недкова (вдясно) и Михайлина Павлова
Снимка: БНР

Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с  лечението и ако вече не е фатално късно.

И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка",  Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?

Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".

Как трябва да се обича родината

"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.

Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."

Трети март – българският Ден на благодарността

"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода. 

Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

*  По Хана Аренд

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Град Съединение – 139 години по-късно

139 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия в "Нашият ден" отправяме поглед към град Съединение . За днешната празнична програма разказва кметът на града Георги Руменов . По думите на Руменов настроението в град Съединение е приповдигнато, а жителите имат самочувствието, че са част от честването на великия акт от..

публикувано на 06.09.24 в 09:50

Пловдив празнува в Деня на Съединението

В деня, в който отбелязваме 139 години от Съединението, Пловдив празнува . "Нашият ден" разкрива картина от града, наричан "столица на Съединението" – разказват в "Нашият ден" репортерът Зои Каргиотаки,  Георги Шопов , учител по история във Френската езикова гимназия в града и Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей в Пловдив...

публикувано на 06.09.24 в 09:25

Черешови дневници

Борислав Бориславов е един от производителите на череши в кюстендилския край. Завърнал се от чужбина с желание да произвежда в България, най-естественото за него е да направи черешови и сливови градини. Реколтата тази година бе особено богата и голяма част от плодовете бяха оставени по дърветата. Освен за своята дейност и за кюстендилския край,..

публикувано на 06.09.24 в 09:19
Д-р Бирали Бирали и отец Иван Петков

Съединението тогава и eдинението днес

" С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, ... в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. ... Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко..

публикувано на 06.09.24 в 08:28

139 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия

  "Съединението прави силата, а силата ражда независимостта."  За завета на Съединението и неговата интерпретация 139 години по-късно в "Нашият ден" говорят историците доц. Алека Стрезова, д-р Александър Стоянов, проф. Даниел Вачков и доц. Милен Михов. Доц. Стрезова разказва предисторията на Съединението, в чиято основа стои..

публикувано на 06.09.24 в 08:25