В епизод 531 "Трамвай по желание" представя на своята публика актьора Мариус Донкин.
В предишното си пътешествие с "Трамвай по желание" големият актьор представи себе си във фамилно-биографичен ракурс, докато сега публиката се потапя в неговите възгледи, философия, обществени и народопсихологически разсъждения.
За Народния театър "Иван Вазов" дългогодишният му директор не желае да дава мнение, защото темата е болезнена за него, но отбелязва, че той е най-зле субсидираната театрална институция в страната. И смята, че знакови и търсени спектакли не бива да падат от афиша му, независимо какви са причините за това.
Мариус винаги е готов да разсъждава върху националния манталитет и факторите за неговото формиране. Актьорът има своето разбиране върху това кое вижда и кое отминава българинът и защо измерва злоупотребите в апартаменти, а не в милиардите на откраднатото бъдеще.
"Привърженик съм на еволюцията и не одобрявам революциите. Важното е да се дава път на усъвършенстването, а не на разрушението. Революцията е като да смажеш яйце с юмрук и да очакваш пиленцето в него да остане нормално." Това е гражданското кредо на Мариус Донкин.
Преувеличават ли историята и народната памет някои личности – за хубаво или за лошо? Да, и това е естествено, в зависимост от контекста и нуждите на историческата ситуация, отговаря актьорът.
Ролята на Донкин в моноспектакъла "Господин Ибрахим и цветята на Корана" на големия съвременен френски драматург Ерик Еманюел Шмит му донася наградите "Кристален ангел" на фестивала "Видлуння" в Украйна, голямата награда на "Албамонофест" в Албания, Гран при на 9-ия Международен фестивал на монодрамата в Битоля, Специалната награда на фестивала във Фуджейра и Наградата на Фестивала на комедийния спектакъл в Габрово. Предстои спектакълът да бъде представен и на предстоящия дванадесети Международен фестивал на монодрамата "Към звездите", който за първи път ще бъде организиран в софийския Сити Марк Арт Център в края на февруари.
Този разказ за страданието и просветлението, за любовта, отчуждението, приятелството, мъдростта, религиите и суеверията оставя посланието: "Това, което даваш, е твое завинаги, онова, което запазваш, е изгубено завинаги!"
Снимка – БНР
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg