Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Епизод 534

Разходка със Славето

Славчо Пеев
Снимка: БГНЕС

В епизод 534 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред големия актьор, велик разказвач и изключителна личност Славчо Пеев.

Не се разделяме с винаги светлия Славчо, а излизаме на поредна разходка с него. В нея ще разберем как се играе тенис на маса, но без хилки и топче, какво е да си зет на Карл Маркс и как децата на 60-те години на ХХ век порастваха с хора като Славчо, Климбо и Радой около себе си.

Тази следобедна разходка ни връща към образа на човека сред зъбчатките на системата, на оцеляващия в клещите на тоталитаризма, на безпътния в лабиринта на бюрокрацията. Портрет на абсурда и реалността, нарисуван живописно от творческото единство на Станислав Стратиев и Славчо Пеев. Не всички знаят, но големият сатирик Стратиев пишеше своите пиеси с ясната представа, че главната им роля ще се изпълнява задължително от Пеев. Както Йордан Радичков кроеше моноспектакли по мярката на Григор Вачков, а Скорсезе правеше високо кино по творческия ръст на Де Ниро.

Софиянци от втората половина на ХХ век много добре помнят как сатирата на Сатирата създаваше опашки на касата за билети, които достигаха до входа на Народния театър. И това не беше обида за останалата част от съсловието, а привилегия на едно комедийно поколение, което, според думи на Калин Сърменов, може да се появи отново след 400 години.

Славчо Пеев пое по светлия си път безгрижно, като последния рицар на това поколение. За да остане неизменен и вечен пътник в "Трамвай по желание", където обичаше да прекарва малка част от земните си разходки.

Затова, останете не с епитетите за Славето, а с неговите безкрайни сюжети.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия

Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България". Трудът разкрива съдбата на царя в изгнание. В изданието авторът продължава да изследва родната история от XIII и XIV век след неговите трудове "Истинската история на Видинското княжество" и "Домът..

публикувано на 23.07.25 в 13:35

"Многострадалната Геновева" оживява на сцената на Старозагорския театър

Старозагорският драматичен театър ще представи тази вечер най-новата си премиера – спектакъла "Многострадалната Геновева или летопис на едно въстание". Първата среща с публиката ще се състои на сцената на Античния форумен комплекс "Августа Траяна" в Стара Загора . Постановката е резултат от съвместната работа на утвърден екип: драматизацията е дело..

обновено на 23.07.25 в 10:52

"Лятна филмомания" в Банско

Предстоят три дни приключенско кино под звездите в "Лятна филмомания " . Фестивалът в Банско ще предложи избрани филми от миналогодишното издание на Банско филм фест. Селекцията включва най-добрите планинарски, приключенски и екстремни филми през последната година. Жителите и гостите на Банско ще се насладят на 9 филма от България, Полша, Италия,..

публикувано на 22.07.25 в 16:39

Троян и Габрово в творчески диалог чрез художничката Пепа Църова

Габровската художничка Пепа Църова представя в Троян, в "Серяковата къща", от 18:00 часа своята самостоятелна изложба "Разговор за градини и поляни".   Изложбата е съвместен проект на галерия "Серякова къща" – Троян, и галерия "Орловска 10" – Габрово, и поставя начало на бъдещо сътрудничество между двете експозиционни пространства. С авторката Пепа..

обновено на 22.07.25 в 12:01

Фестивалът "Дунавски вълни" стартира с богата програма във Видин

Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в близките населени места – в БиблиоПощата, в парк "Владикина бахча", на сцената на крепостта "Баба Вида", на жп гарата, в Културния център "Жул Паскин" и в читалищата на някои съседни села. Днес в..

обновено на 22.07.25 в 11:15