Днес Църквата чества паметта на Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, който по-късно става Врачански епископ. Макар и прочут възрожденец, малко са българите, които знаят, че е канонизиран за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964, две години след канонизацията на св. Паисий Хилендарски.
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия и е шивач на дрехи от дебелия вълнен плат аба, но е устремен към духовни занимания.
През 1762 година, когато е написана "История славянобългарская", Софроний е ръкоположен за духовник. Започва работа като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със св. Паисий Хилендарски през 1765 г. Отец Паисий му показва своята история, на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Повлиян от идеите на Паисий, поп Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история.
При първия препис от 1765, който се приема за най-точен, заглавието е изписано "История славнобългарская", а впоследствие се е превърнало в "славяноболгарская". Преписвачите от по-късния период тълкуват Паисиевото заглавие по посока на историческата епоха, в която са живели. Думата славянска не е позната към тогавашното време.
Останал вдовец, поп Стойко е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний на 17 септември 1794 година, а врачани посрещат с трепет, радост и надежда първия врачански архиерей, който е българин. Той е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност.
На корицата е рядката пощенска картичка, на която са тримата – Толстой, Чехов и Горки. Те са във фокуса на изследването на проф. Людмил Димитров под заглавие "Драматургия на разотиването". Тримата писатели са известни и значими фигури в руската литература от края на XIX и началото на XX век и авторът разглежда отношенията им в творчески и личностен..
Последното премиерно заглавие в репертоара на Народния театър "Иван Вазов" е спектакълът на режисьора Тимофей Кулябин "Хеда Габлер" по едноименната пиеса на Хенрик Ибсен. В тази версия на Кулябин действащите лица са много повече, отколкото в прочутата пиеса на Ибсен. И това не са единствено хората, които главните герои срещат, не са и тези,..
Във Варна до 7 юли продължава Международното триенале "Духът на акварела" по проект на фондация "Международно акварелно общество – България" . От 8 юли в Пловдив започва и III Международен младежки фестивал на акварела. Селма Тодорова, художник и куратор, разказва в "Артефир" за двете събития. По думите на Тодорова в последните години..
В последното издание на литературния салон на "Хумор и сатира" четем "Хамлет". Не само защото има страници, които трябва да четем често, много, до полуда. Не само защото търсим онзи катарзис, който, както ни обещава Аристотел, проблясва някъде пред нас, след страха и съпреживяването. А защото това е "Хамлет" в два много различни, но същевременно..
Паметна плоча на основателя на " Щурците " Кирил Маричков беше открита на фасадата на дома му в София. Инициативата е на д-р Ваня Тагарева, зам.-председател на Столичния общински съвет, и на семейството на музиканта, което организира и официалната церемония. Проектант на паметната плоча е архитект Станислав Константинов. Фронтменът на "Щурците"..
Защо САЩ спират оръжейните доставки за Украйна и как това ще се отрази на войната там, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор..
"Чорлав Петър" от Хайнрих Хофман излиза за първи път на български език в превод на Любомир Илиев. Детската класика се ражда като идея малко преди..
Онази, другата Америка – разговаряме в "Нашият ден" с актрисата Ванина Кондова за живота на един български артист в САЩ, как се промени страната на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg