За първи път в България бе проведено широкообхватно проучване на музикалните предпочитания на българите, което разкрива множество интересни факти за тяхната музикална култура. Говорейки за резултатите от това проучване, Петя Точарова, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти, набляга на разнообразието в предпочитанията на българите.
Каква музика обичат да слушат българите? Къде най-често ѝ се наслаждават? Ходят ли на концерти? Как използват дигиталните платформи? Къде откриват нови любими артисти и песни? Много въпроси, които досега оставаха без изчерпателен отговор. Затова Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), в сътрудничество с Изследователски център ТРЕНД, направиха първото у нас широкообхватно представително проучване "Музикалните навици на българите".
Проучването беше проведено в периода 22 ноември – 9 декември 2023 г. между 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16-64 г. от всички административни области на България.
Според Точарова българите обичат да слушат музика в широк спектър от жанрове. Около 77% от респондентите слушат музика ежеседмично, като значителна част от тях правят това дори всекидневно. Неоспоримо е, че музиката играе важна роля в техния живот.
Според нея вкусът им в музиката се различава в зависимост от фактори като местожителство, възраст и образование. Например, естрадата е по-популярна сред възрастовата група между 50 и 64 години, докато поп фолкът е предпочитан от по-младите под 50 години с по-ниско образование, особено в по-малките населени места. Народната музика, от друга страна, е слушана предимно от поколението над 50 години.
Що се отнася до любими жанрове там, където респондентите са имали възможност да дадат един-единствен отговор – кой жанр музика слушате най-често – водещ е поп фолкът (17%), следван от поп (15%), рок (14%), естрада (12%), народна музика (6%), класическа музика (5%) и пр.
Източниците на музика също са разнообразни. Радиото остава водещ източник, следвано от телевизията и платформите за стрийминг на музика. Според проучването около 39% от респондентите предпочитат радиото като начин за общуване с музиката. Също така, YouTube играе значителна роля в откриването на нова музика, като 28% от респондентите заявяват, че откриват нови изпълнители и песни чрез тази платформа.
В заключение това широкообхватно проучване на музикалните навици на българите разкрива, че те са разнообразни и любопитни във вкусовете си за музика, като същевременно демонстрират интерес към нови изпълнители и жанрове. Това представлява важна информация за музикалната индустрия и за тези, които се занимават с музикални продукции в страната.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg