Защо сме толкова близки, но и далечни? Дни преди Националния празник на Унгария – за културата и обичта на унгарците към България.
На 15 март 1848 година започва нов етап в историята на Унгария – избухва Революцията, която ще промени бъдещето на страната и ще остави своите следи в европейската история. Тогава е извоювана националната свобода на Унгария и се налага съвременната парламентарна система в страната. 15 март е ден, в който от 1860 година унгарците отбелязват като свой национален празник, отдавайки почит на своите предци. Гост в "Нашият ден" е Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт.
По повод предстоящия празник гостът казва: "Мисля, че това е гордост за всички в Унгария. На 15 март слагаме кокардата с националните цветове червено, бяло и зелено. Хората в днешно време също усещат тази нужда и жажда за свобода и това празнуват на този ден."
Г-жа Мишкеди разказва, че края на XIX век е хубаво време за Унгария, която тъкмо е извоювала своята независимост от Австрийската империя. Тогава много заможни унгарци даряват голяма част от имуществото си, за да бъдат изградени редица съществуващи и до днес здания.
Националните герои на Унгария от периода на Революцията са добре познати и в България. Лайош Кошут е един от водачите на въстанието, но след неговото потушаване решава да избяга с хората си в Османската империя. По време на това бягство той и съмишлениците му прекарват месеци в България, разказва Мишкеди. В Шумен дори има къща музей на Кошут, а сред народа остават легенди за унгарските гости. Именно унгарците по време на своето пребиваване въвеждат у нас оркестъра и театъра.
Друга подобна личност е поетът-революционер Шандор Петьофи. В България има няколко училища и улици, кръстени на него. Съдбата му е сходна с тази на Христо Ботев. През ХХ век неговите стихотворения са популярни у нас. Директорът на Унгарския културен институт съобщава, че от днес до 1 април в Националната библиотека може да бъде видяна изложба за живота и света на Петьофи. Хубава и стойностна експозиция с интересен съвременен нюанс, организирана миналата година от унгарското Министерство на външните работи и музея "Шандор Петьофи" по повод 200-годишнината от рождението на поета. Изложбата прави международна обиколка, като днес е нейното представяне в София.
Друг акцент в празничната програма на Унгарския културен институт е етно джаз концерт тази вечер, от 19 ч. в Централния военен клуб. Золтан Фаркаш, Михай Борбей и Атила Льорински са опитни музиканти, които свирят вече близо 40 години поотделно и заедно. Музикалната вечер ще бъде със специалното участие и на танцьорката Илдико Тот.
Мишкеди съобщава и за тържественото полагане на цветя пред героите, което предстои на датите 13, 15, 18 и 19 март в българските градове София, Шумен, Чипровци и Видин. Това е начин българи и унгарци заедно да почетат тези знаменити личности пред техните паметници и да отбележат българо-унгарското приятелство.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" отново един до друг са рибарят Асен Масларски и ловецът Росен Мирчев. А разговорът е за гората българска. Поводът е стогодишен, та даже двойно вековен – век навърши Седмицата на гората, век празнува и лесовъдското образование в България! Гост на предаването е инж. Иван Ризов, зам.-директор на..
Болна тема ли са скрининговите програми в България – въпросът коментира в Lege Artis проф. Здравка Валерианова , онколог с над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Онкологичните заболявания са водеща причина за смъртността в световен мащаб, като ключова роля за..
Германия е сред страните с най-изразена демографска криза. Населението остарява, а това поставя сериозни предизвикателства пред здравната и социалната система. Както в много други развити държави, хората в Германия живеят все по-дълго. За последните три десетилетия средната продължителност на живота се е увеличила с около 6 години при мъжете и с около 4..
Улцерозен колит и ректорагия – все по-често ли се срещат хроничните заболявания на червата, коментира в Lege Artis гастроентерологът д-р Николай Цонев. В началото на разговора д-р Цонев подчертава, че този тип заболявания са изключително разпространени сред младите хора. Гастроентерологът посочва двете водещи чревни възпаления –..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
