Пролетният панаир на книгата да продължи 10 дни – идея, която предизвика противоречива обществена реакция от страна на издатели и читатели. Утре предстои повторно гласуване, за да бъде взето окончателно решение по темата. В "Нашият ден" гостуват Десислава Алексиева – председател на УС на Асоциация "Българска книга" (АБК), и Красимир Лозанов – търговски директор на българско издателство. Двамата се изказват за и против удължаването на книжния панаир.
Десислава Алексиева обръща внимание, че решението, предизвикало полемика тези дни, е взето от колективния орган на управление на АБК още през юни месец миналата година, съгласно устава, при кворум по време на Общо събрание. Като основен аргумент Алексиева посочва, че по-дългите изложения дават възможност на повече хора да посетят събитието. Също така организаторите разполагат с повече време за осъществяване на културната програма с повече участници и гости.
Красимир Лозанов и екипът му не е са привърженици на взетото решение: "Смятаме, че едно такова удължаване разфокусира панаира, разпилява се фестивална енергия. Смятаме, че за тези жители и гости на столицата, които ценят книгите, седем дни е достатъчно време те да посетят панаира." Той поставя акцент върху затрудненията и умората, които вървят ръка за ръка с удоволствието от този тип събития. Екипите на издателствата са малки и обикновено изоставят работата в офисите, за да бъдат активни зад щандовете.
"Не смятам, че увеличаването на броя дни, ще доведе до увеличаване на паричния поток към издателствата. Това, съотнесено с разходите за тези десет дни, означава, че рентабилността ще спадне. Преследването на търговски успехи за мен лично е илюзия", заявява Лозанов.
Алексиева съобщава, че на Общото събрание утре има възможност да се върне седемдневният формат на панаира. Тя споделя, че организаторите искат да предложат гъвкавост на своите колеги и допълва, че Алеята на книгата във Варна винаги е била 10-дневна, а отзивите от нея са добри. За Пролетния панаир на книгата датата 24 май е знакова, казва Алексиева, която смята, че Денят на българската просвета и култура и Денят на детето (1 юни) биха били символична рамка на празничното книжно събитие.
"По време на Пролетния панаир ние традиционно правим Детския фестивал. Искаме да го разширим – шатрата ще бъде по-голяма, мястото ще бъде по-голямо. Искаме хората да се чувстват по-добре дошли. Приготвили сме изложби, ключови имена на детската литература. Идеята е, че това е празник на книгата, на литературата, начин да насърчаваме четенето", казва председателят на АБК. Според Алексиева именно насърчаването на четенето – това, че книгите отиват при хората, е мисията на книжния панаир. Статистиката сочи, че 30% от посетителите на събитието са "случайни минувачи", привлечени от това, което се случва около тях.
Лозанов призовава доброто настроение и колегиалното отношение да бъдат запазени на прага на книжния празник. Независимо какво решение се вземе утре, то трябва да бъде уважено и прието с достойнство.
На финала на разговора Алексиева казва: "Нашите събития стават все по-престижни. Все повече автори, които в момента са водещи имена в литературата, се включват в нашите фестивали. Ние не правим просто едни базари. Даваме на хората, които обичат книги, преживяване."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София. Лентата е създадена по идея на журналистката Мариана Светославова, която става и сценарист - тя научава за Мишев от Фейсбук и е силно впечатлена от забележителната му световна кариера. В "Трамвай..
Как чрез средствата на кинематографията могат да бъдат отразени социално значимите теми, дълбоко свързани с реалността, в която живеем? Филмите в международната селекция на 29-ия София филм фест дават отговор на този въпрос. Историите на три от заглавията в програмата на фестивала отвеждат зрителите в Беларус, Албания и Сърбия, където теми са..
Театрално сдружение Enso и I Am Studio представят спектакъла "Канкун" по едноименното произведение на известния каталонски драматург Жорди Галсеран. Постановката е режисирана от Антон Угринов. Сценографията е на Илияна Кънчева, а музиката е създадена от Калин Николов. В ролите се превъплъщават Александра Димитрова, Камелия Хатиб, Веселин Петров..
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
"И аз слязох" е роман за безстрашни читатели – за всеки, носещ кръста на своята съдба и питащ се откъде идват доброто и злото. В "Артефир" авторът Владимир Зарев представя основните мотиви в книгата, която от 1 април може да бъде намерена в книжарниците. В романа "И аз слязох" Зарев прави дързък опит да обясни нашето съществуване през..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
