Пролетният панаир на книгата да продължи 10 дни – идея, която предизвика противоречива обществена реакция от страна на издатели и читатели. Утре предстои повторно гласуване, за да бъде взето окончателно решение по темата. В "Нашият ден" гостуват Десислава Алексиева – председател на УС на Асоциация "Българска книга" (АБК), и Красимир Лозанов – търговски директор на българско издателство. Двамата се изказват за и против удължаването на книжния панаир.
Десислава Алексиева обръща внимание, че решението, предизвикало полемика тези дни, е взето от колективния орган на управление на АБК още през юни месец миналата година, съгласно устава, при кворум по време на Общо събрание. Като основен аргумент Алексиева посочва, че по-дългите изложения дават възможност на повече хора да посетят събитието. Също така организаторите разполагат с повече време за осъществяване на културната програма с повече участници и гости.
Красимир Лозанов и екипът му не е са привърженици на взетото решение: "Смятаме, че едно такова удължаване разфокусира панаира, разпилява се фестивална енергия. Смятаме, че за тези жители и гости на столицата, които ценят книгите, седем дни е достатъчно време те да посетят панаира." Той поставя акцент върху затрудненията и умората, които вървят ръка за ръка с удоволствието от този тип събития. Екипите на издателствата са малки и обикновено изоставят работата в офисите, за да бъдат активни зад щандовете.
"Не смятам, че увеличаването на броя дни, ще доведе до увеличаване на паричния поток към издателствата. Това, съотнесено с разходите за тези десет дни, означава, че рентабилността ще спадне. Преследването на търговски успехи за мен лично е илюзия", заявява Лозанов.
Алексиева съобщава, че на Общото събрание утре има възможност да се върне седемдневният формат на панаира. Тя споделя, че организаторите искат да предложат гъвкавост на своите колеги и допълва, че Алеята на книгата във Варна винаги е била 10-дневна, а отзивите от нея са добри. За Пролетния панаир на книгата датата 24 май е знакова, казва Алексиева, която смята, че Денят на българската просвета и култура и Денят на детето (1 юни) биха били символична рамка на празничното книжно събитие.
"По време на Пролетния панаир ние традиционно правим Детския фестивал. Искаме да го разширим – шатрата ще бъде по-голяма, мястото ще бъде по-голямо. Искаме хората да се чувстват по-добре дошли. Приготвили сме изложби, ключови имена на детската литература. Идеята е, че това е празник на книгата, на литературата, начин да насърчаваме четенето", казва председателят на АБК. Според Алексиева именно насърчаването на четенето – това, че книгите отиват при хората, е мисията на книжния панаир. Статистиката сочи, че 30% от посетителите на събитието са "случайни минувачи", привлечени от това, което се случва около тях.
Лозанов призовава доброто настроение и колегиалното отношение да бъдат запазени на прага на книжния празник. Независимо какво решение се вземе утре, то трябва да бъде уважено и прието с достойнство.
На финала на разговора Алексиева казва: "Нашите събития стават все по-престижни. Все повече автори, които в момента са водещи имена в литературата, се включват в нашите фестивали. Ние не правим просто едни базари. Даваме на хората, които обичат книги, преживяване."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg