Биоземеделието все повече привлича вниманието на земеделците и потребителите у нас. Радина Калдамукова, геолог и част от екипа на платформата "Климатека", сподели своите знания и впечатления от видовете биоземеделие в рубриката "Време за наука".
"Безорното земеделие набира популярност в страната. Хората, които се занимават с него, можем да ги определим като "смели земеделци", защото за мнозина тази практика звучи като нещо странно. В България ние сме по-скоро традиционалисти и не сме склонни към експерименти", споделя Радина.
Идеята зад безорното земеделие е да се минимизира обработката на почвата, като се избягва използването на оран и тежки машини. "Целта е да се запази плодородието на почвата и да се поддържа нейната структура във времето", обяснява тя. "Тежките машини и оранта могат да причинят т.нар."плужна пета", като променят структурата на почвата и я омазняват, което води до натрупване на влага и наводняване на земята."
Въпреки че безорното земеделие използва машини и сеялки, специализирани за този процес, една от най-интересните техники за борба с плевелите е използването на покривни и междинни култури. "Те конкурират плевелите и ги изтласкват, като намаляват необходимостта от използване на химикали и пестициди", посочва Радина.
"Биоземеделието се стреми да намали зависимостта си от външни торове и химикали, като възлага на системите си да осигурят нужните хранителни вещества за растенията", добавя тя.
Интересът към безорното земеделие в България се увеличава, макар и да е относително ново явление, по думите на Радина от около 20-25 години. Тя споменава възможността за използване на прецизни земеделски методи, дронове и други нови технологии, които могат да подпомогнат развитието на биоземеделието.
В края на интервюто Калдамукова дава подробна информация за т.нар. "биовъглен".
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
