21 март: Световен ден на поезията

Всеки 21 март, по целия свят, хората отдават почит на поезията, празнувайки Световния ден на поезията. Този ден е символ на силата на словото, на изкуството да се изразяваме чрез поезията и да се свързваме с другите посредством нея. В този контекст е важно да се подчертае ролята на поезията в подкрепа на идентичността на народите и в подкрепа на езиковото многообразие.

Една от най-емблематичните поетични композиции, свързани с този ден, е песента "Водите на март" на Антониу Карлос Жобим. Тази песен е не просто мелодична творба, а и символ на сезонните промени, на прехода към новото и свежо. Създадена през време на най-дъждовния месец в Рио де Жанейро, тя пренася слушателя в света на водните стихии и живота, които те пораждат.

Интересно е, че песента "Водите на март" съществува в различни версии на различни езици. Този феномен допринася за нейната универсалност и нейната способност да се превърне в едно от вълнуващите творения на световната поезия.

Самият Жобим е автор на музиката и текста, който е написан както на португалски, така и на английски език, което допълнително усвоява значимостта и влиянието на тази песен.

В контекста на Световния ден на поезията е важно да се отбележи и фактът, че тази песен е преведена на български език и живее в два изключителни варианта. Преводът на Зорница Христова, изпълнен от Мирослава Кацарова, и преводът на Мария Донева в изпълнение на Марина Господинова, са своего рода доказателство за универсалността на поезията и нейната способност да се адаптира към различни култури и езици.

Този ден е и напомняне за важността на културното разнообразие и за значимостта на езика като средство за изразяване. 

Част от текста на песента:

Съчка, камък, то е краят на пътя, то е дънер, остатък, то е дъх, тътен..

Стъкълце в пета, то е слънце и хляб и нощта и смъртта, то е дуло и трап, то е цвят по дъба и лисича следа, стъпка към ръба, пъпка дрян под леда...

Чуйте в звуковия файл. 

В Световния ден на поезията гост в ефира на "Нашият ден" е поетът и колегата Бойко Ламбовски. Той е лауреат за Голямата награда за литература на СУ "Климент Охридски".

"Често се казва, че сега не е време за поезия, предвид това, че политически страсти или икономически несгоди действат върху обществото. Не съм съгласен с това, защото поезията е част от езика, а той е това, което ни кара да общуваме и да мислим. Това е нашето средство за изразяване", казва в ефира на "Нашият ден" поетът. Според него винаги е време за поезия. 

Чуйте в звуковия файл.