Професионалното прегаряне, известно и със заетия термин "бърнаут", привлича вниманието на специалистите, които започват да го изследват системно и последователно през 70-те години на ХХ век. То е особено често срещано при хора, упражняващи така наречените "помагащи" професии, една от които е и учителската.
Наясно ли са бъдещите и практикуващите учители с признаците за професионално прегаряне, кои са рисковите фактори, които могат да го отключат, как те могат да бъдат ограничени, в чии ръце е възможността и отговорността за това. С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към проф. Йоана Янкулова, преподавателка в катедрата "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" на Софийския университет и член на Дружеството на психолозите в България.
Учителите са "изключително уязвима професионална група. Специфика в работата с една целева група, каквато са учениците, която от своя страна има своите специфични характеристики – бурно физическо развитие, хормонални проблеми, малък житейски опит… също така има високи очаквания и изисквания не само от страна на родителите, но и на обществото…", отбелязва проф. Янкулова.
Проявите на професионално прегаряне са на емоционално, интелектуално, поведенческо и физическо равнище. Един от признаците на състоянието е "дехуманизация" – гняв, негативно отношение към хората, за които се грижиш, в случая – учениците. Дали обаче някои прояви на агресивно поведение от страна на отделни учители, които стават публично достояние, могат да се обяснят с ефекта на професионалното прегаряне.
"За да кажем подобно нещо категорично, в психологията прилагаме различни научни методи, с помощта на които можем да правим и скрининг, и прецизна психодиагностика. Благодарение на това ние можем да проучим по-добре причините за поведенческите прояви на съответния учител и оттам вече да се набележат конкретни мерки, с помощта на които да му се помогне. А така да говорим общо – някой е гневен, чувства се емоционално изтощен, той професионално прегаря и видиш ли това е причината за затруднената му комуникация и работа с учениците и да се извиняваме с проявите на този феномен – нали, звучи добре, но все пак това трябва да бъде и доказано с помощта на научни методи и работа на терен, с конкретни факти."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимка – rhetoric.bg и архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
