Как пътуващата българската литература е приета от широкия свят? След успеха миналата седмица, когато българската литература достигна до сърцата на лондонските читатели по време на Лондонския панаир на книгата, днес е ред на Лайпциг. В момента се провежда най-големият панаир на книгата в немскоезичния свят, както и фестивалът "Лайпциг чете". Из целия град се случват над 3000 литературни събития. Българските автори и техните произведения отново са част от книжния празник. На телефонната линия на "Нашият ден", директно от Лайпциг, е Светлозар Желев, за да въвлече слушателите на предаването в атмосферата на събитието.
Желев разказва за официалното откриване на Лайпцигския панаир на книгата и фестивала "Лайпциг чете", което се е провело на 20 март. Вчера е бил първият ден на панаира, когато е открит тазгодишният почетен щанд на Нидерландия и Фландрия. Голям интерес, по думите на Желев, привлича и общият щанд на "Традуки", на който се намира и българското представителство. "Традуки" е международна литературна мрежа на немскоезичните държави и още десет източноевропейски държави.
Днес ще се проведе първото събитие с българско участие – представяне на стихосбирката на Йорданка Белева "Пропуснатият момент", преведена на немски от Хенрике Шмит, съобщава Желев. Сред акцентите на събитието той откроява норвежкия и чешкия щанд, но заявява, че българската литература също се радва на огромен интерес. Щандът ни е уважен от посланика на Република България в Германия г-н Григор Порожанов, както и от директора на Българския културен институт в Берлин г-н Борислав Петранов. Част от българското представителство в Лайпциг са г-жа Десислава Алексиева, председател на Асоциация "Българска книга" и г-жа Силва Хачерян, началник отдел "Международно сътрудничество и регионални дейности" в Министерството на културата.
Светлозар Желев съобщава и кои трима български автори ще вземат участие в събитията през следващите дни. Първият е Тодор Тодоров, който с романа си "Хагабула" е българската номинация за Награда за литература на ЕС. Той ще представи своите сборници "Винаги нощта" и "Приказки за меланхолични деца". Георги Тенев, автор на романа "Кристо и свободната любов", излязъл на немския книжен пазар, също ще бъдат част от разговора утре, в който ще се включи и преводачката Елвира Борман. Рене Карабаш ще участва в едно от най-легендарните събития на Лайпцигския книжен панаир – "Балкан нахт", допълва Желев.
Присъствието на България на тези най-големи литературни събития в Европа е възможност за българските издатели, за авторите и за литературната ни агенция да бъдат част от международния живот на качествената литература, където читателите са многобройни и любопитни.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите. Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен. Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
