Какво се случва с транспортните политики и пътната безопасност у нас?

Защо отново България, по предварителни данни на ЕК, е на първо място от 27-те държави в ЕС по брой смъртни случаи при катастрофи на милион жители? Управляващите многократно заявиха, че пътната безопасност е сред основните приоритети. Въпреки това хората смятат, че няма достатъчно мерки, не се спазват съществуващите правила и нямаме култура на пътя.

Редакторът на предаването Роси Александрова се срещна със столичани, за да ги попита: Спазват ли се правилата за движение по пътищата според тях?

Чуйте анкетата в звуковия файл: 

Въпреки промените в Закона за движение по пътищата и въведените нови мерки равносметката от статистиката остава негативна, а шофьори и пешеходци не се чувстват в безопасност на пътя. В "Нашият ден" анализ прави Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

В началото на разговора Русинова алармира за поредната порочна и тревожна практика, която Агенция "Пътна инфраструктура" е на път да утвърди – започната е кампания под натиска на две конкретни фирми за понижаване на критериите за светлоотразителност на пътните маркировки. Русинова припомня, че пътната маркировка е един от основните елементи, с които хората при лоши метеорологични условия се ориентират. Действията, които Агенция "Пътна инфраструктура" би следвало да предприеме, са в посока затягане на контрола, а не избирателно прилагане на мерки и натиск в полза на части интереси, по думите на експерта.

"Инфраструктурата е един от водещите приоритети на ЕС в работния документ от 2019 година, който беше приет за намаляване на жертвите на половина. Неслучайно именно подобряването на инфраструктурата е един от основните елементи, които те отчитат, че биха допринесли за намаляване на жертвите и ранените", заявява Русинова.

Съгласно Закона за пътищата, държавата е длъжна да поддържа пътна инфраструктура, която да е безопасна както за опитните шофьори, така и за младите, не толкова умели водачи. Агенция "Пътна инфраструктура" е задължена да поеме тази грижа – тя е органът, който трябва да провежда националната политика по пътна безопасност и да я координира, казва Русинова.

Борбата с пияните и дрогирани водачи е друг приоритет на европейско ниво, за който обаче няма конкретни насоки в работния план – всяка държава членка трябва сама да избере пътя, по който да се бори. Русинова е на мнение, че е рано да отчетем напредъка от въведената у нас мярка за отнемане на автомобила след управление в нетрезво състояние. Тя смята, че все пак се наблюдава подобрение по отношение на борбата с пияни и дрогирани. Въпросът е дали общественият интерес е защитен в най-голяма степен след процедурата по отнемане и при организирането на търгове за продажба на иззетите превозни средства.

Русинова обръща внимание на някои пропуски при осъществяването на пътен контрол. Тенденциозно се следи само за превишена скорост, докато преминаването на червен светофар често е много по-животозастрашаващо за всички участници в пътнотранспортната ситуация. По думите на експерта пътната помощ също е напълно нерегламентирана и функционира на неясен принцип.

Що се отнася до най-рисковите точки в страната като Стара Загора и Северозапада, Русинова казва: "Най-неприятното нещо е, че при един анализ назад във времето ще видим, че има повторяемост на тези невралгични точки." Тя отдава това на липсата на анализ и действие от страна на държавата.

Русинова е убедена, че най-големият проблем на пътната безопасност в България е корупцията на всички нива и липсата на воля за нейното преодоляване. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл:

Темата продължава с преглед на това как се провеждат търговете от страна на НАП и какво се случва с отнетите автомобили. В "Нашият ден" говори Станислав Христов – ръководител на дирекция "Държавни вземания" в НАП.

"Ролята на НАП е в края на цялата процедура. Тя започва с изземането на автомобилите от органите на МВР на пътя, предаването им на съд и след произнасянето на съда с окончателен акт, който се изпраща за изпълнение на НАП. Преди да започнат действията на НАП по реализация, се прави една преценка дали автомобилът изобщо да бъде изнасян на тръжна процедура, или да бъде използван за други цели", разказва Христов. Той пояснява, че на интернет страницата на Министерство на финансите е публикувана заповед на министъра 22 февруари, която подробно описва как държавните органи, бюджетни организации, общини могат да се възползват от тази наличност на държавни автомобили. След влизането в сила на държавното решение отнетите автомобили стават държавна собственост и се управляват като държавно имущество, допълва Христов. Автомобилите, произведени след 2010 година, които са в добро физическо състояние, по силата на министерската заповед се насочват към различни държавни институции. По-старите коли се предават на НАП, за да бъде организирана тяхната продажба на търг.

Христов разяснява стъпките, които НАП предприема при организирането на тези търгове. Първо, автомобилите биват документално обезпечени, като се събират талони, ключове, информация за тяхното състояние и местонахождение. НАП извършва проверка и в Шенгенска информационна система, в случай че автомобилът е обявен за издирване. Проверява се и за наличие на запори или други наложени ограничения върху превозното средство. След това се пристъпва към оценяване на автомобила, което се осъществява от регистриран, независим оценител. Оценката, по думите на Христов, служи за първоначална тръжна цена, с която се обявява търг.

"Можем да продаваме включително такива автомобили, които не биха могли да бъдат управлявани поради тяхното техническо състояние. Тогава интересът към тях е от лицата, които имат лиценз за обработка на скрап. Не съществува понятието непродаваем автомобил", заявява гостът.

Според данъчно-осигурителния процесуален кодекс търговете за продажба на автомобилите се водят тайни наддавания. Христов пояснява, че това не ги прави непрозрачни, а означава, че предложенията се подават в запечатани пликове дистанционно. Печели най-високата предложена цена. Директорът на Дирекция "Държавни вземания" запознава слушателите и с механизмите за организиране на следващи търгове, в случай че първият е неуспешен поради липса на интерес.

На страницата на НАП има подробна информация за регламента на търговете. Има качествени снимки, има преценка на оценителя, която обаче не е равнозначна на техническа проверка, обръща внимание Христов. По думите на госта по време на целия процес общественият интерес е защитен.

Автомобилни търгове НАП провежда в София, Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, които са центрове, обслужващи страната. Има и допълнителни изнесени работни места във Видин и в Русе, допълва Христов.

Повече информация по темата чуйте в звуковия файл: