"Вълните на морето са жени" в случая не е стихотворението на Евтим Евтимов, а българското заглавие на филмовата история на Аслъхан Юналдъ. Нейният пълнометражен игрален дебют е изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Зрителите проследяват историята на млада жена, която се завръща в Турция с американския си съпруг, за да се срещне с разведените си родители и по-малката си сестра, с която не общуват отдавна. Това пътуване по вода се оказва последният шанс за възрастния баща, дисидент журналист с присъда, да се сближи отново с дъщерите си.
Заглавието, което самата Аслъхан дава на филма си обаче, е "На повърхността", тъй като това е и основният стремеж на всеки един от персонажите ѝ – да останат на повърхността в своя живот.
"Семейството, което виждаме във филма, е в пълен разпад. По-голямата сестра живее в Ню Йорк, по-малката не говори с баща си, двамата родители са разведени, така че лодката се оказва единственото място, на което това семейство може да се събере и да обсъди всичките си проблеми", казва режисьорката.
Тя вплита в сюжета образа на сирените, олицетворяващи потиснатите емоции, които също напират да излязат на повърхността, а самото море има задачата да ги извади на показ, за да могат героите да се сблъскат с тях.
Историята, която турската режисьорка и сценаристка пише, е колкото художествена измислица, токова и се базира на лични елементи. Персонажът на по-голямата сестра е близък до самата нея. Неслучайно Юналдъ избира лодката като място, от което героите не могат да избягат, макар да правят опит за това.
"Моят баща беше в турския флот, моряк, и когато бях малка - ние така прекарвахме почивките си. Взимахме лодка и в морето преживяхме най-хубавите си спомени, но помня също, че оттам са и най-големите ни караници. Затова и реших да избера лодката като място на действието. Разбира се, повлияна съм и от Полански и "Животът във водата", казва още Аслъхан.
Самата тя твърди, че предпочита да пише сценарии, отколкото да води разговори със семейството си за проблемите, които имат.
Понастоящем Аслъхан Юналдъ преподава сценарно писане в школата по изкуства "Тиш" в Ню Йорк. На мнение е, че в абсолютно всички филми съществува идеята да разрешиш собствените си проблеми чрез историята, която създаваш. Смята и че най-голямата пречка при творческото писане е да съдиш това, което пишеш, затова и съветва младите сценаристи каквато и идея да им хрумне, просто да я напишат, дори и да не им се струва толкова добра. След това сценарият винаги може да бъде пренаписан.
Студентският късометражен филм, който самата тя прави – "Разан", е носител на множество награди и показан премиерно на кинофестивала в Ротердам през 2006 година, а пълнометражният ѝ документален филм "Петворяване" – на кинофестивала в Истанбул. С дебюта си в игралното кино обаче Аслъхан Юналдъ подвига въпросите за това какво е да си жена, какво е да си омъжена в съвременното общество, какво дължиш на семейството си, но и на самата себе си. Повдига и политически въпроси и провокира зрителите да погледнат на турското кино по по-различен начин.
"Смятам, че няма едно-единствено послание във филма. Направих го така, че различните зрителите да си вземат по нещо различно. Наистина дълбоко са залегнали темите за семейството и за брака. Виждаме две двойки на екрана, като по-възрастната е разделена, но най-вероятно ще се събере, имаме и по-младата, която пък вероятно ще се раздели. Така че темите са за обичта, за любовта, за това как нараняваш любимия си човек, но въпреки това любовта не се променя. За фон се представят политически събития, има я тази политическа нотка, защото бащата е журналист, който е обект на разследване заради материал, който е написал, и исках да представя тази тема, защото в Турция наистина имаме голям проблем, свързан със свободата на словото. В по-голям контекст обаче моето политическо послание е свързано с историите, които разказваме. Историите, които са свързани с това откъде идваме и какви истории се очаква ние да разкажем. По различни фестивали виждате филми от Турция, в които има много мъже, представят се селски пейзажи, по-консервативни филми. Докато в моя филм ще видите по-млади, освободени персонажи и доста сексуалност, така че аз наистина исках да направя такъв филм, който не се очаква от турски режисьор", обяснява Аслъхан Юналдъ.
Българското заглавие на филма ѝ – "Вълните на морето са жени" - препраща към женската сила и мощта на морето, което те превзема и успява да отмие всичко. Но така ли е наистина - когато потънем в дълбините на морето, може ли да се отмие онова, което някога семейството е оставило като белези? – Аслъхан Юналдъ отговаря, а преводът е на Петриела Бачева.
"Вълните на морето са жени" е турски филм с български продуцент - Камен Велковски. От него можете да чуете и какво го кара да повярва в историята на Аслъхан Юналдъ.
"Вълните на морето са жени" беше част от международната програма на 28-ия София филм фест.
Снимки: СФФ
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg