Morte Alla Francia Italia Anela ли е наистина акронимът зад думата "мафия"? Тъй нар "Сицилианска вечерня" – въстание в Сицилия, избухнало на 31 март през 1282 г. срещу властта на френския крал, се смята от някои и за рождена дата на мафията. Терминът "мафия" по-сетне шета из литературата и изкуството, из всекидневната реч и политическите битки извънредно успешно, плодейки многозначителни метафори. ("Най-красивото лице на мафията" напр.)
Що за феномен са подобни организации? Чисто исторически Сицилианската вечерня изглежда справедлив акт, но пък организаторите ѝ изтребват всички французи на острова, ориентирайки се по това кой говори на френски – научаваме от участниците в дискусията. С Емануил Йорданов, адвокат и бивш министър на вътрешните работи, с режисьора и публициста Стоян Радев, с журналиста и изкуствоведа Митко Новков и с писателя и издателя Цанко Лалев разговаряме за произхода на явлението, за характеристиките на т. нар. "мафия" по света, в историята, в чисто българските и проявления.
Стоян Радев подкрепя изказаното от убития от сицилианската мафия прокурор Джовани Фалконе твърдение, че следва да се отнасяме внимателно към етикетирането с "мафия" на често произволни групи и лагери, защото по този начин не помагаме на борбата с първопричините за високо организираната престъпност.
Емануил Йорданов споделя наблюдения от практиките си на вътрешен министър и адвокат, като анализира някои конкретни случаи с организирани престъпни групи в България.
Митко Новков прави връзка между приликите във функционирането на тоталитарната държава и мафиотските обединения, като форми на преразпределение на властта, и обяснява защо при фашизма и Мусолини са най-силните атаки срещу Силианската мафия от централната власт.
Цанко Лалев се спира и на езиковите измерения в употребата на термини като "мафия", "корупция" и др., като изтъква и психологическата основа на делението "наши" и "ваши" по национален, етнически, кланов принцип, и дава пример с македонските организации от миналите два века, прибягвали и до престъпна разправа с опонентите въпреки добрите си по замисъл цели.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимка – стоп-кадър от филма "Кръстникът"
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg