Поредният концерт на Симфоничния оркестър на Българското национално радио в зала "България" на 5 април от 19 часа е с много интересна програмата: "Очите на нощта" от Константин Илиев, Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел и Симфонична сюита "Планетите" от Густав Холст. Диригент е Константин Илиевски, а солист е Ивайло Василев. В произведението на Густав Холст участват и женските гласове на Смесения хор на БНР.
Изборът на българско произведение не е случаен - на 9 март отбелязваме 100 години от рождението на Константин Илиев, а по думите на главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР Константин Илиевски: "Опитваме се да включваме едно българско произведение във всеки концерт." Затова и изборът на последното симфонично произведение на Константин Илиев "Очите на нощта" се оказа отличен избор. Това ще бъде едва четвъртото изпълнение на произведението от създаването си през 1987 г., и е посветено на Алипи Найденов.
За предаването "Метроном" на програма "Христо Ботев" маестро Константин Илиевски разказа за програмата и интересни факти около нея. Чуйте звуковия файл:
В него маестрото поздравява колегите си от Симфоничния оркестър на БНР за усърдния труд и отвореното отношение спрямо новата българска музика. Освен това, в интервюто ще чуете думи на маестрото за солиста на Концерта за пиано и оркестър в сол мажор на Морис Равел – Ивайло Василев. Едва 16-годишен, той вече е покорил повечето световно признати сцени и е награден с първи и Гран при награди над 30 пъти. Константин Илиевски дирижира неговата първа изява със симфоничен оркестър със Симфониета Враца, а малко след това Василев дебютира с Радио симфониците. Последното му изпълнение на клавирния концерт на Равел се състои през 2021 г. в рамките на Софийски музикални седмици, а сега с нетърпение очакваме зрялата му интерпретация.
Във втората част на концертната програма ще прозвучи може би най-известното произведение на Густав Холст – оркестрова сюита "Планетите". Предшественик на филмовата музика, Густав Холст олицетворява собственото си виждане на планетите в Слънчевата система. С маестро Илиевски откроихме характеристиката на Густав Холст да подхожда към "Планетите" като на астро-физическо изследване през призмата на музиката. Във време, когато не са съществували достатъчно на брой изображения на планетите, Густав Холст разчита на въображението си и на трудовете на Николай Коперник, Галилео Галилей, Йоханес Кеплер и Исак Нютон.
Каним ви на концерта на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Константин Илиевски и солист Ивайло Василев на 5 април от 19.00 часа.
А ако не можете да стигнете до столичната зала "България", слушайте директното излъчване на вълните на програма "Христо Ботев".
Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..
По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
