Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светлозар Желев: Езикът на добрата литература е този, който ни обединява

Специално отличие за Тодор Тодоров на Европейската награда за литература 2024

Тодор Тодоров: Не мисля, че има твърда граница, която седи между националната литература и световната

Кадър от церемонията
Снимка: Светлозар Желев

Писателят Тодор Тодоров с романа си "Хагабула" стана носител на едно от петте специални отличия по време на церемонията по връчване на Европейската литературна награда 2024. Голяматa награда на конкурса беше връчена на датския писател Тис Йорнторфт. Освен България, специално отличие получиха Германия, Исландия, Нидерландия и Словения. "Хагабула" беше определен от журито като "голям европейски роман". 

Целта на Европейската награда за литература е да популяризира националните литературни произведения на страните в Европа. Общо 13 претенденти се борят за отличията на конкурса. С отзвук от събитието в "Нашият ден", директно от Брюксел, се включват Тодор Тодоров и Светлозар Желев.

Тодоров споделя, че емоциите след поредния успех на романа не са отминали и все още са неосъзнати. По време на церемонията българският автор е имал възможността да се срещне с множество международни писатели и издатели. Интересен акцент на вечерта е било четенето в оригинал на откъси от номинираните книги. И за участниците, и за журито е било любопитно да чуят как тези текстове звучат на собствените си езици.

Литературата има главна роля във формирането на европейската идентичност, по думите на Желев. Да чуеш текстове на малтийски, български, исландски дори арабски (Тунис) е много красиво преживяване, разказва гостът. "Най-голямото послание на всички тези събития е, че на фона на това, че в Европа се говорят десетки езици, има един общ език – езикът на европейската култура, европейските ценности. Всички заедно можем да говорим на него, да се уеднаквим през литературата", заявява Желев, за когото литературата е универсална връзка, емпатия и идентичност. "Езикът на добрата литература е този, който ни обединява", казва той.

Тодоров акцентира върху това, че всички номинирани за Европейска награда за литература книги получават шанса да станат част от европейското литературно пространство. Половината от връчената награда е предназначена именно за превод и публикуване на чужд пазар – директна подкрепа за книгата, казва писателят. "Не мисля, че има твърда граница, която седи между националната литература и световната", заявява Тодоров. Според него литературата изначално говори за общочовешки проблеми и номинираните книги са доказателство за това. Желев допълва, че романът "Хагабула" е многопластово литературно произведение – книга, която не просто дава отговори, а задава правилните въпроси.

"За съжаление да прекрачиш границата на езика, на превода, има нужда от подкрепа на институциите. Това е, което прави Европейската награда за литература – популяризира авторите наднационално. Всяка държава трябва да обръща внимание на националната си литература и да прави всичко възможно тази литература да говори и на други езици. Това е един много дълъг процес, който обаче трябва да бъде осмислен и задействан – работа с преводачите в чужбина, финансова подкрепа за преводи, участие в литературните панаири", казва Желев и изразява надежда скоро България да предприеме една целенасочена литературна политика.

Честита награда на Тодор Тодоров и романа "Хагабула"!

Целия разгвоор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Колосът" – първите поетични стъпки на Силвия Плат

Единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат – "Колосът", вече има свой български превод на Румен Павлов.  На 22 октомври от 18:30 часа в Младежкия театър тя ще бъде представена с литературен пърформанс .  Стихотворения, откъси от писма, дневници, очерци и научни трудове ще бъдат обединени в един голям текст, куриран от преводача на..

публикувано на 21.10.25 в 15:30

Боклукът – криза или отправна точка за изкуство

Ако в социалните мрежи най-често споменаваната дума е "мафия“, и то не заради филмовите сюжети, на които сме се нагледали, а преди всичко заради бизнесите със сенчест произход, натиска върху общинската администрация и ескалацията на политическо напрежение, която се заформя постоянно, то редом до София в последно време стои битката на града с боклука...

публикувано на 21.10.25 в 13:25

Фестивалът "Пиано Екстраваганца" започва с рецитал на Антонио ди Кристофано

Музикалният фестивал "Пиано Екстраваганца" започва тази вечер с концерт на изтъкнатия италиански пианист Антонио ди Кристофано в Софийската градска художествена галерия. 15-то издание на едно от най-значимите музикални събития у нас и в Източна Европа отново ще предизвика гостуващи творци да изпълнят непознати и вълнуващи клавирни..

публикувано на 21.10.25 в 11:30
Нина Цанева и д-р Александър Александров

Българската култура като неделима част от културния живот на Европа

В "Нашият ден" гостува д-р Александър Александров – културен мениджър с над 20-годишен опит, реализирал множество инициативи за представяне на културните достижения на страната ни в чужбина. Александров е либретист, драматург, основател на сдружение "Лилавият лебед"– Виена (2010), с което е реализирал над 50 проекта, популяризиращи българската..

публикувано на 21.10.25 в 10:04

Спасена рисунка на Райко Алексиев отваря прозорец към миналото

"Краят на една година. Мюнхен 1923" се нарича камерната документална изложба която, кураторското дуо Свобода Цекова и Антон Стайков създават за Къща-музей "Дечко Узунов" в Казанлък. Основа на разказа става един шарж, който Райко Алексиев рисува на група свои приятели – интелектуалци и студенти по изкуствата, които по това време учат или специализират..

публикувано на 21.10.25 в 09:50