Яна Лекарска, която ни дава причина да обичаме лошото време

Какво е времето в сърцето? Студено ли е, духа ли, облаци ли преобладават? Или всъщност грее слънце и това променя и времето навън?

В Ирина и Борис е слънчево, а това ги кара да обичат и лошото време. Именно то ги събира след 20 години в старото крайморско градче, в което са израснали. Тя вече не е малко момиче, а той не е баткото, който си върши своите работи. Сега Борис е художник във Франция, а Ирина е намерила начин да подреди живота си.

Защо обаче всеки от тях е изправен пред избора да потърси своето си щастие там, където някога е оставил минало неотминало?

"Защото обичам лошото време" на Яна Лекарска има не просто отговора, а направо задава този въпрос на глас. Дебютният ѝ филм, който спечели наградата на публиката на 28-ия София филм фест и е с пет номинации за предстоящите награди "Васил Гендов" на Съюза на филмовите дейци в България, възпява любовта, докато отдава и почит на музиката на Борис Карадимчев. Филмът е в южнокорейска стилистика и разказва общочовешка история, независимо колко локална е всъщност тя. С него режисьорката припомня на зрителите, че крачката встрани от руслото на живота е надеждата за щастие, от която се нуждаем.

"Исках да направя история, която да е топла и човешка и да дава надежда. Затова се опитах да подредя един пъзел от много истории, чути и видени, разказани ми. Мисля, че се получи нещо, в което всеки един от нас може да открие поне зрънце, което да важи и за него. Искаше ми се, когато хората излизат от киносалона, да имат сълзичка от носталгията, усмивка от надеждата и отново да се влюбят в българското кино", казва Яна Лекарска.

Всички въпроси, които си е задавала до този момент, намират своето обобщение в дебютния ѝ филм. Той носи много от влиянието, което Южна Корея е оказала върху нея. Там Яна завършва кинорежисура. Тя изпитва принадлежност към страната, а тамошната киношкола, от която се е учила, се пропива във визията и ритъма на филма. Режисьорката цели да постигне красота на екрана, за която интуицията ѝ подсказва, че най-подходящите хора, които точно могат да я предадат на зрителите, са Неда Спасова и Владимир Михайлов. Те са Ирина и Борис, за които лошото време е просто повод за среща с щастието.

Към актьорския състав във филма са още Елени Декидис, Иван Бърнев, Веселин Ранков и Боряна Пунчева, която се завръща на екрана след години отсъствие. Именно тя носи и референциите към "Дами канят".

Дебютът на Яна Лекарска е изпълнен със символики. Той засяга ценностите и отношенията в семейството, диалога между поколенията, вътрешните битки, които всеки от нас води, страховете, които често ни ръководят, но най-вече насочва към стремежа да погледнем живота си от ъгъла на онова, което ни липсва. "Защото обичам лошото време" е историята, за която всеки мисли, но рядко си позволява да изкаже. А разказването на истории е това, което всъщност води режисьорката още от времето, в което се изявява като журналист.

"Винаги съм искала да правя това – да разказвам истории. Даже когато реших да се върна към мечтата за киното, тръгнах с писане, не тръгнах с режисура. Изкарах първо няколко различни школи, курсове по драматургия, в НБУ първоначално ме приеха драматургия. Някак винаги съм се чувствала по-уверена и по в собствени води в писането, защото пиша открай време. В един момент, когато вече започнахме да снимаме и когато заснех късометражния си филм в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров, това беше – позволих си на глас да изкажа желанието ми аз да разкажа в картинки историите, които пиша, а не те просто да останат на листа хартия. Мисля си, че в един момент много ми се иска да опитам и само да пиша. Дали ще е новела, разказ едва ли, защото мисля, че нямам таланта за къс разказ. Това е удивителна способност, респект към майсторите на късия разказ. Не знам, но в един момент много ми се иска да опитам и нещо, което да не е предназначено от самото си зараждане да се превърне във филм. Кога и как – ще видим", допълва Яна.

Тя вече работи по следващ филм, който също се вслушва в историята. За нея режсьорката е намерила най-подходящия начин за разказване – като цветове, като ритъм, като крупност на кадрите. Общото между двата филма ще е хуморът и дълбочината на размислите, които се пораждат.

Яна Лекарска не се страхува да плува срещу течението и да направи завой към мечтите си. На 30 години тя променя пътя си, като решава да се занимава с кино. Неслучайно в дебютния ѝ филм, в който миналото играе много важна роля, героите, които имат вече утвърдени лични истории, се вглеждат първо в себе си, а след това и в миналото, от което им се налага да отскочат. Това и иска Яна – да гледаме на миналото не като на воденичен камък, а като на трамплин.

Според нея човек трябва да се грижи за себе си и щастието си, за да може да бъде в хармония със самия себе си. Така и хората, с които се заобикаля, и средата му ще бъдат в приятна компания.

Яна Лекарска съветва да не се притесняваме от самотата, а да прегърнем усамотението. Да ходим на кино и на театър сами и да се радваме на любовта, без която не можем.

За всичко това чуйте в звуковия файл.