"Да нарамим малко багаж и да потеглим по пътя без връщане. Да видим цветът на небето навред един и същ ли е."
Мехди Ахаван Салес
Цветът на небето и светът на изкуството се оказват много близки в културния диалог между България и Иран. Персийската култура е люлка на поезията, на източната мъдрост, на изяществото и на розите. Иран е страната, в която древното персийско наследство, макар и претопено във времето, продължава да живее.
Специалност "Иранистика" към катедра "Класически Изток" в СУ "Св. Климент Охридски" чества 30-годишнина от своето създаване. По този повод на 11 април в галерия "Интро" беше открита изложба, озаглавена "Облаци в свободен полет", представяща съвременно иранско изкуство.
Сцената на иранското съвременно изкуство е динамична и революционна – тя често се бунтува срещу държавната цензура и установените норми. Съвременните артисти в Иран смесват богатото персийско наследство с влияния от Запада. Въпреки трудностите дискурсите успяват да бъдат универсални и да създават една вълнуваща визия за Иран.
По време на представянето главен асистент д-р Сирма Костадинова, ръководител специалност "Иранистика", изрази благодарност към Министерство на външните работи и към Посолството на България в Техеран, спомогнали за реализирането на събитието. С присъствието си изложбата уважиха Н. Пр. Али Реза Ирваш, посланик на Ислямска република Иран, и културният аташе на страната, Месуд Ахмеди.
Судабе Чалащари и Фаршид Давуди са съвременни ирански художници, които за първи път гостуват у нас. В своята работа художничката Судабе Чалащари подхожда като калиграф, владеещ изящно флоралните, геометрични и абстрактни мотиви на традиционното персийско изкуство. Тази традиционната рамка бива разчупена от препратки към образци на световното изкуство – в резултат границата между "свое" и "чуждо" сякаш изчезва. В творчеството на Фаршид Давуди спомените – разкъсани, травмиращи, разбъркани, въодушевяващи – са основен образ. Градивен материал в работите на артиста са вестниците. Те носят в себе си заряда на невинното детство, на времето без интернет. В творбите на Давуди тези спомени се завръщат с нови облик и смисъл. Двамата артисти, които са партньори както в изкуството, така и в личен план, споделят своите творчески възгледи.
"Надявам се, че нашето присъствие тук ще направи възможно връзките между България и Иран да бъдат утвърдени. Убеден съм, че единственият мост, единствената най-добра връзка между културите – това е изкуството", казва Фаршид Давуди.
На въпроса докъде реалността съществува в изкуството, артистът отговаря: "Когато искаме да говорим за нещо реално, винаги го представяме през нашата гледна точка. Затова и винаги действителността е пречупена по един или друг начин през нашия поглед. Медиите например дали пресъздават точно реалността? Ние чуваме и опознаваме, но сме под тяхно влияние."
По думите на Давуди съществуват много реалности във всеки един от нас: "Всеки ден ние се отдалечаваме от действителността, защото всеки ден я преразказваме. Младите артисти в Иран се опитват да създадат един нов свят."
За преплитането на темите и вдъхновенията в нейния артистичен път и този на мъжа ѝ Судабе Чалащари споделя: "Техниките, които използваме двамата, са различни, но мисля, че това, което ни свързва, е, опитът да направим връзка със света около нас и изкуството около нас.“ Според Чалащари в модерния свят, в който живеем, съществуват много ограничения. Изкуството е мостът, който преодолява пречките.
Изложбата може да бъде видяна до 17 април в галерия "Интро".
Фаршид Давуди е роден през 1978 г. в гр. Техеран, Иран. Придобива бакалавърска степен по Живопис в Университета Суре в гр. Техеран и магистърска степен по Изкуства в Художествената академия в гр. Исфахан. В периода 2017-2019 г. е преподавател в Университета по изкуства в Занджан. Има пет самостоятелни изложби в Техран, Исфахан, Бандар Анзали. Участва в многобройни съвместни изложби в Иран, Непал, Китай, Турция, Ливан. Осъществява художествена практика в Париж, Франция и Катманду, Непал. Носител е на престижни художествени награди от Фестивала за визуални изкуства Фаджр и Художествената академия в Исфахан.
В днешно време мястото на поезията в обществото е въпросително и не се доближава до това което е заемала в миналото. Екипът на електронното списание "Нова асоциална поезия" се старае поезията да продължава да бъде социален акт, вместо само интимен, каквато е в същината си. Често списанието излиза от електронния си формат за да може да го..
Осмото издание на Международния фестивал за съвременни изкуства "Вода 2025" , който се провежда на площад "Тройката" в пространството "Дупката" в Бургас, трябваше да започне днес. Форумът представя автори от България, Германия, Франция, Украйна и Унгария. Мотото на фестивала тази година е "В сърцето на града" . Трансформирането на..
Мира Мирославова е разпознаваемо име в съвременната българска илюстрация. Нейни творби красят книгите "Принцесешки истории и други необикновени случки" , " Включи нощта" , "Приказка за Долната земя", "Дракончето Ринти" и др. Новата корица на The Ogress and the Orphans ("Сираците и човекоядката") от Кели Барнхил също е проект и изработка на..
Галерия 33 във Варна открива на 6 октомври от 18:00 ч. изложбата "Прозрачни светове" – художествено стъкло на Моника Найденова . Експозицията ще бъде достъпна за публиката до 7 ноември 2025 г. Младата авторка, позната като мениджър на Международното биенале на стъклото и ръководител на Ателието по художествено стъкло в Нов български..
Вчера, на 5 октомври , започна 18-ото издание на Литературния фестивал "Русе" . Той ще продължи до 15 октомври 2025 г. Събитието се организира от Международното дружество "Елиас Канети". Фестивалът е едно от най-разпознаваемите културни събития в България с международно участие и значение . Той представя актуалните процеси в съвременната..
Възможният и невъзможен мир в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. Доналд Тръмп и планът за мир "Аз..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife –..
Защо Доналд Тръмп събра генералите си, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg