На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската Конституция и професионалния празник на юриста. По този повод в "Нашият ден" гостува Емил Дечев, бивш зам.-министър на правосъдието, за да говори за промените в Конституцията, съдебната реформа, професията на юриста и правната справедливост.
По думите на Дечев Денят на българската конституция е празник на всички българи. 145 години след приемането на Търновската конституция на дневен ред в българското общество са конституционните промени и съдебната реформа. Дечев, в качеството си на зам.-министър на правосъдието, беше една от движещите сили около текстовете, които бяха приети. Гостът обяснява защо съдебните реформи са от значение:
"Настоящият модел доказа през тези 34 години, че той има дефекти. Тези дефекти са най-вече свързани с начина, по който функционира висшият управителен и представляващ орган на съдебната система – Висшият съдебен съвет, където се получи едно смесване на различни функции. В него попадат едновременно прокурори, съдии и следователи. Той се нарича Съдебен съвет, но всъщност съдиите, избрани от съдии, са малцинство – от 25 членове, само 6 са съдии, избрани от техните колеги. В същото време този съвет се нарича "съдебен", което е подвеждащо, защото останалите 19 членове могат да направят, каквото си поискат за най-важните решения в съдебната власт, без да се съобразят със самите съдии."
Когато е приета Конституцията 1990 година, се е приела и грешна философия, че съдиите и прокурорите са едно и също, казва Дечев. Дори и в държавите, където прокурорите са част от съдебната власт, е ясно, че те са страна в съдебния процес, която защитава обвинителната теза. Това объркване в нашето общество води до факта, че една от страните в съдебните дела започва да кадрува в самия съд, заявява Дечев. Към днешна дата процесът се е задълбочил и Прокуратурата налага своите интереси върху съда, което е пагубно за една демократична държава, по думите на бившия зам.-министър.
Последните промени в Конституцията най-сетне довеждат до разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни органа. Един съвет, който защитава независимостта на съда и в който мнозинството е от съдии – от 15 членове 8 са избрани на преки тайни избори от колеги съдии. Това е най-висшият управителен административен орган на съдебната власт. Вторият съвет е прокурорски и в него мнозинство имат юристи, избрани от парламента. Прокурорският съвет трябва да има отчетност, защото няма как прокуратурата да се ползва със същата независимост, каквато съдът, пояснява Дечев.
"Ако няма това разделение на властите, на практика пътят към едноличната диктатура е изключително лесен и кратък. Те едновременно са разделени, но в същото време за благото на българското общество е необходимо да си взаимодействат. Взаимодействайки си обаче, те трябва и да се контролират една друга и да се санкционират, ако забележат, че една от трите власти нарушава закона", казва гостът, който смята, че в една млада демокрация е нормално тези принципи да бъдат периодично припомняни.
Дечев е съгласен, че в българското общество съществува усещането за безнаказаност, което поражда и недоверие в съдебната власт и чувство за липса на справедливост. Според госта това е процес, започнал непосредствено след 10 ноември 1989 година, когато възникват два основни проблема в новото демократично общество. От една страна, 99% от собствеността тогава все още е държавна и трябва да бъде преобразувана в частна. От друга страна, възниква въпросът дали ще бъде понесена отговорност за изминалите 45 години. По думите на Дечев определени сили правят всичко възможно да не бъде понесена тази отговорност. До голяма степен това е подсигурено с разпределяне на кадри на важни позиции в съдебната система. Тази безнаказаност се разпростира трайно в обществото, според Дечев. Той изразява своята увереност, че справедливостта е най-важна в правото, а това, което движи човешкото общество е стремежът към нея във всички обществени аспекти.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg